Огърличест лемур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огърличест лемур
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
семейство:Лемурови (Lemuridae)
род:Кафяви лемури (Eulemur)
вид:Огърличест лемур (E. collaris)
Научно наименование
(Geoffroy, 1817)
Разпространение
Синоними
  • Prosimia melanocephala Gray, 1863
  • Lemur melanocephala (Gray, 1863)
  • Prosimia xanthomystax Gray, 1863
  • Lemur xanthomystax (Gray, 1863)
  • Lemur collaris Geoffroy, 1812
Огърличест лемур в Общомедия
[ редактиране ]

Огърличест лемур (Eulemur collaris) е среден по размер на тялото примат от род Кафяви лемури обитаващ ограничени райони от югоизточен Мадагаскар. Подобно на повечето видове на лемури е дървесен и се придвижва от дърво на дърво с подскоци. Образува социални групи. Храни се основно с плодове. Видът е включен като уязвим, поради заплахата от загуба на местообитания.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида са разпространени в югоизточната част на Мадагаскар в район с влажни тропически гори. Видът е дървесен и трудно се забелязва в естествената си среда без специално оборудване.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните огърличести лемури са с дължина на тялото 39 - 40 cm, а опашката е 50 - 55 cm. Теглото на тялото е 2,25 - 2,5 kg, което го прави среден по размер лемур. Характерен е полов диморфизъм, който се изразява единствено с дихроматизъм описан в таблицата по-долу:

Разлики при оцветяването между представителите на двата пола при огърличестия лемур
Мъжки Женски
Козина по гърба Кафяво-сива Кафява и по-рижава от тази на мъжките
Козина по долната част Бледа сива Бледа кремаво-сива
Опашка Тъмно сиво с тъмна ивица по протежение на гръбначния стълб Същата като на гърба
Лице и глава Муцуна, лице и теме са тъмносиви до черни; кремаво до сиво-цветни петна на веждите, вариращи между отделните индивиди Сиви, с бледа сива ивица, простираща се над темето
Бузи Кремаво до червеникавокафяви. Бузите и брадата са дебели и пухкави Червеникавокафяви, но по-невзрачни, отколкото на мъжките
Очи Оранжево-червени Оранжево-червени

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват малко данни за поведението на вида. Смята се, че представителите му са преди всичко плодоядни, подобно на останалите лемури. Еднакво активни са през деня и нощта. Изследователите на вида смятат, че това поведение се дължи на метаболитните диетични нужди.

Огърличестите лемури живеят в социални групи, които са съставени едновременно от много мъжки и много женски индивиди. Групите са съставени от 3 - 7 индивида. Гъстотата на представителите е около 14 индивида/km2. Това е сред малкото видове, при които женските не доминират.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на повечето видове лемури и огърличестите ядат предимно плодове, които са лесно достъпни. Хранят се също с цветове, листа, и ядки. Консумират и малки насекоми. Огърличестите лемури не ядат семената на плодовете, които консумират. Вместо това, те ги разпръсват. Това дава възможност на горите да се възобновянат с млади фиданки.

Размножаване и отглеждане на малките[редактиране | редактиране на кода]

Женските раждат потомство между октомври и декември. В отглеждането му вземат участие и мъжките и по-младите индивиди в групата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eulemur collaris (Geoffroy, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)