Одо Марквард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Одо Марквард
германски философ
Роден
Починал
9 май 2015 г. (87 г.)
Философия
Епоха Философия 20 век
Школа Континентална философия
Интереси философска антропология
Повлиян Кант, Фройд, Гелен

Одо Марквард (на немски: Odo Marquard, р. 26 февруари 1928 в Щолп, Померания, днес Слупск, Полша) e германски философ.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор (от 1993).

Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982—1983). Президент на Германското философско общество (1984—1987).

Почетен доктор на университета в Йена.

Философска позиция[редактиране | редактиране на кода]

Автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
  • Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
  • Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
  • Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
  • Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
  • Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
  • Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
  • Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
  • Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
  • Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
  • Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
  • Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
  • Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1984 – Наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза[2];
  • 1996 – Награда „Ернст Роберт Курциус“ за есеистика;
  • 2008 – Орден „За заслуги пред Федерална Република Германия“ и др. награди.

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalphilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
  • Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
  2. Urkundentext Odo Marquard, Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]