Одо Марквард
| Одо Марквард Odo Marquard | |
|---|---|
| германски философ | |
| Роден |
26 февруари 1928 г.
|
| Починал | |
| Философия | |
| Епоха | Философия 20 век |
| Школа | Континентална философия |
| Интереси | философска антропология |
| Повлиян | Кант, Фройд, Гелен |
Одо Марквард (на немски: Odo Marquard, р. 26 февруари 1928 в Щолп, Померания, днес Слупск, Полша) е германски философ.[1]
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор (от 1993).
Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982—1983). Президент на Германското философско общество (1984—1987).
Почетен доктор на университета в Йена.
Философска позиция[редактиране | редактиране на кода]
Автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
- Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
- Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
- Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
- Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
- Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
- Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
- Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
- Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
- Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
- Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
- Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
- Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1984 – Наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза[2];
- 1996 – Награда „Ернст Роберт Курциус“ за есеистика;
- 2008 – Орден „За заслуги пред Федерална Република Германия“ и др. награди.
Литература за него[редактиране | редактиране на кода]
- Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalphilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
- Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
- ↑ Urkundentext Odo Marquard, Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Страница на Одо Марквард в Литернет
- Felix Dirsch, „Skeptiker zwischen Herkunft und Zukunft: Autorenporträt Odo Marquard“, Criticon 181, Fruehling 2004, S. 43-48 ((de))
|
