Одо Марквард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Одо Марквард
Odo Marquard
германски философ
Роден
Починал
9 май 2015 г. (87 г.)

НационалностFlag of Germany.svg Германия
Учил вМюнстерски университет
Фрайбургски университет
НаградиЗигмунд Фройд (награда) (1984)
Ернст Роберт Курциус (1996)
Философия
ЕпохаСъвременна философия
ШколаКонтинентална философия
Интересифилософска антропология
Награди„Зигмунд Фройд“
„Ернст Роберт Курциус“
ПовлиянКант, Фройд, Гелен

Одо Марквард (на немски: Odo Marquard) е германски философ.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1928 година в Щолп, Померания (днес Слупск, Полша). Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор от 1993.

Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982 – 1983). Президент на Германското философско общество (1984 – 1987). Почетен доктор на университета „Фридрих Шилер“ в Йена (1994).

Умира на 9 май 2015 година в Целе, Германия, на 87-годишна възраст.

Философска позиция[редактиране | редактиране на кода]

Марквард е автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.

Известен е най-вече със своята компенсационна теория, според която технизирането на света не обрича, а напротив стимулира духовността, без чиято компенсационна функция човекът би изгубил човешкия си облик.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
  • Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
  • Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
  • Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
  • Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
  • Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
  • Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
  • Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
  • Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
  • Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
  • Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
  • Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
  • Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalhilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
  • Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
  2. Urkundentext Odo Marquard Архив на оригинала от 2011-11-06 в Wayback Machine., Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))
  3. а б в г д е Gießener Philosoph Odo Marquard gestorben. In: Gießener Allgemeine, 12. Mai 2015. ((de))
  4. Erwin-Stein-Preis, erwin-stein-stiftung.de. ((de))
  5. Großes Verdienstkreuz für Odo Marquard, idw-online.de, 17. März 2008. ((de))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]