Одо Марквард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одо Марквард
Odo Marquard
германски философ
Роден
Починал
9 май 2015[2] (87 г.)

Националност Флаг на Германия Германия
Философия
Епоха Съвременна философия
Школа Континентална философия
Интереси философска антропология
Награди „Зигмунд Фройд“
„Ернст Роберт Курциус“
Повлиян Кант, Фройд, Гелен

Одо Марквард (на немски: Odo Marquard) е германски философ.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1928 година в Щолп, Померания (днес Слупск, Полша). Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор от 1993.

Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982 – 1983). Президент на Германското философско общество (1984 – 1987). Почетен доктор на университета в Йена.

Умира на 9 май 2015 година в Целе, Германия, на 87-годишна възраст.

Философска позиция[редактиране | редактиране на кода]

Марквард е автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.

Известен е най-вече със своята компенсационна теория, според която технизирането на света не обрича, а напротив стимулира духовността, без чиято компенсационна функция човекът би изгубил човешкия си облик.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
  • Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
  • Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
  • Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
  • Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
  • Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
  • Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
  • Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
  • Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
  • Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
  • Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
  • Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
  • Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalphilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
  • Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. Колективен нормативен архив, Посетен на 15 октомври 2015, GND идентификатор: 119179997.
  3. „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
  4. Urkundentext Odo Marquard, Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]