Ока (приток на Ангара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ока (Ангара))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ока.

Ока
Oka River (Siberia).jpg
Река Ока в горното си течение
Relief Map of Irkutsk Oblast.png
51.9176° с. ш. 100.6622° и. д.
55.2364° с. ш. 102.6622° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Бурятия
Иркутска област
Дължина 630 km
Водосборен басейн 34 000 km²
Отток 274 m³/s
Начало
Място Окинско езеро
Източни Саяни
Република Бурятия
Координати 51°55′03.36″ с. ш. 100°39′43.92″ и. д. / 51.9176° с. ш. 100.6622° и. д.
Надм. височина 1941 m
Устие
Място АнгараЕнисейКарско море
Координати 55°14′11.04″ с. ш. 102°39′43.92″ и. д. / 55.2364° с. ш. 102.6622° и. д.
Надм. височина 402 m
Ока в Общомедия
Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал

Ока̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Република Бурятия и Иркутска област ляв приток на река Ангара (влива се в Окинския залив на Братското водохранилище). Дължината ѝ е 630 km, която ѝ отрежда 120-то място по дължина сред реките на Русия.

Река Ока води началото си от Окинското езеро, на 1941 m н.в., разположено на 20 km северно от най-високия връх на планината Източни Саяни Мунку Сардик (3491 m), в западната част на Република Бурятия. В началото протича през високопланинската Орликска котловина, след което в дълбоко дефиле с дължина над 150 km проломява поредица от хребети на планината Източни Саяни. В този участък течението ѝ е бурно, бързо, с множество теснини и прагове. При село Верхнеокински, Иркутска област Ока излиза от планината и тече на север-североизток, а след това право на север през Иркутско-Черемховската равнина в широка долина с полегати склонове. Влива се в Окинския залив на Братското водохранилище, на 402 m н.в., при село Туковски, Иркутска област. До изграждането и завиряването на водохранилището Ока се е вливала отляво в река Ангара при нейния 1135 km, в близост до сегашния град Братск, като дължината ѝ е била близо 1000 km.

Водосборният басейн на Ока има площ от 34 хил. km2, което представлява 3,27% от водосборния басейн на река Ангара и обхваща части от Република Бурятия и Иркутска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на изток – водосборните басейни на реките Иркут, Китой, Белая и други по-малки, леви притоци на Ангара;
  • на юг – водосборния басейн на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал;
  • на югозапад – водосборния басейн на река Голям Енисей, дясна съставяща на река Енисей;
  • на запад – водосборния басейн на река Чуна, дясна съставяща на река Тасеева, ляв приток на Ангара.

Река Ока получава множество притоци, като 7 от тях са дължина над 100 km.

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Пълноводието е през летните месеци, вследствие на снеготопенето във високопланинските райони на басейна ѝ и обилните валежи през този сезон. Среден годишен отток 274 m3/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.

По течението на реката в са разположени сравнително малко населени места:

Горното течение на реката предлага идеални условия за рафтинг (трета и четвърта категория по сложност) и е популярен маршрут за руски и чуждестранни спортисти. В най-долното си течение при високи води е плавателна за малки съдове.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ока (приток Ангары)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.