Ока (приток на Ангара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ока (Ангара))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ока.

Ока
Oka River (Siberia).jpg
Река Ока в горното си течение
Relief Map of Irkutsk Oblast.png
51.9176° с. ш. 100.6622° и. д.
55.2364° с. ш. 102.6622° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Република Бурятия
Иркутска област
Дължина 630 km
Водосборен басейн 34 000 km²
Отток 274 m³/s
Начало
Място Окинско езеро
Източни Саяни
Република Бурятия
Координати 51°55′03.36″ с. ш. 100°39′43.92″ и. д. / 51.9176° с. ш. 100.6622° и. д.
Надм. височина 1941 m
Устие
Място АнгараЕнисейКарско море
Координати 55°14′11.04″ с. ш. 102°39′43.92″ и. д. / 55.2364° с. ш. 102.6622° и. д.
Надм. височина 402 m
Ока в Общомедия
Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал

Ока̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Република Бурятия и Иркутска област ляв приток на река Ангара (влива се в Окинския залив на Братското водохранилище). Дължината ѝ е 630 km, която ѝ отрежда 120-то място по дължина сред реките на Русия.

Река Ока води началото си от Окинското езеро, на 1941 m н.в., разположено на 20 km северно от най-високия връх на планината Източни Саяни Мунку Сардик (3491 m), в западната част на Република Бурятия. В началото протича през високопланинската Орликска котловина, след което в дълбоко дефиле с дължина над 150 km проломява поредица от хребети на планината Източни Саяни. В този участък течението ѝ е бурно, бързо, с множество теснини и прагове. При село Верхнеокински, Иркутска област Ока излиза от планината и тече на север-североизток, а след това право на север през Иркутско-Черемховската равнина в широка долина с полегати склонове. Влива се в Окинския залив на Братското водохранилище, на 402 m н.в., при село Туковски, Иркутска област. До изграждането и завиряването на водохранилището Ока се е вливала отляво в река Ангара при нейния 1135 km, в близост до сегашния град Братск, като дължината ѝ е била близо 1000 km.

Водосборният басейн на Ока има площ от 34 хил. km2, което представлява 3,27% от водосборния басейн на река Ангара и обхваща части от Република Бурятия и Иркутска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на изток – водосборните басейни на реките Иркут, Китой, Белая и други по-малки, леви притоци на Ангара;
  • на юг – водосборния басейн на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал;
  • на югозапад – водосборния басейн на река Голям Енисей, дясна съставяща на река Енисей;
  • на запад – водосборния басейн на река Чуна, дясна съставяща на река Тасеева, ляв приток на Ангара.

Река Ока получава множество притоци, като 7 от тях са дължина над 100 km.

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Пълноводието е през летните месеци, вследствие на снеготопенето във високопланинските райони на басейна ѝ и обилните валежи през този сезон. Среден годишен отток 274 m3/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.

По течението на реката в са разположени сравнително малко населени места:

Горното течение на реката предлага идеални условия за рафтинг (трета и четвърта категория по сложност) и е популярен маршрут за руски и чуждестранни спортисти. В най-долното си течение при високи води е плавателна за малки съдове.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ока (приток Ангары)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.