Окупация на Цариград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Френският маршал Луи Франше д'Еспере влиза в Бейоглу на 8 февруари 1919 г.

Окупацията на Цариград от френски, британски и италиански войски в съответствие с Мудроското примирие и Севърския договор продължава от 13 ноември 1918 г. до 4 октомври 1923 г.[1]

Със завземането на Цариград от чуждестранни войски приключва участието на Османската империя в Първата световна война. Окупацията създава условия за вътрешнополитически реформи, както и за премахване на Османския султанат на 1 ноември 1922 г.

Първите френски войски влизат в града на 12 ноември 1918 г., последвани от британски войски на следващия ден. Италиански войски акостират в Галата на 7 февруари 1919 г.[2].

Съюзническите окупационни зони се разпределят по квартали на Цариград и установяват съюзническа военна администрация през декември 1918 г. Окупацията има 2 фази:

  • първоначално тя е в съответствие с Мудроското примирие (до 16 март 1920 г.);
  • след това е съгласно Севърския договор, чието действие е прекратено с Лозанския договор от 24 юли 1923 г.

Последните съюзнически войски напускат града на 4 октомври 1923 г., а на 6 октомври същата година влизат първите войски на Турция.

Това е първата промяна на владението на Цариград, откакто османските турци превземат столицата на Византия през 1453 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 6 Ekim İstanbul'un Kurtuluşu. // Sözcü, 6 октомври 2017.
  2. Missioni all'estero:1918 – 1923. In Turchia: da Costantinopoli all'Anatolia.. // Arma dei Carabinieri. Посетен на 8 ноември 2012. (на италиански)
     Портал „История“         Портал „История          Портал „Турция“         Портал „Турция