Операция „Облачен стълб“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Операция „Облачен стълб“
Конфликт: Втора интифада
Smoke above Gaza 2012.PNG
Газа, 15 ноември 2012
Период 14 — 21 ноември 2012[1]
Място Ивица Газа, южен Израел
Резултат примирие; и двете страни се обявяват за победител[2][3][4]
Воюващи страни
Флаг на Израел Израел Флаг на Палестина Палестина
Командири
Flag of Israel.svg Бенямин Нетаняху
Flag of Israel.svg Ехуд Барак
Flag of Palestine.svg Исмаил Хания
Flag of Palestine.svg Ахмед Джабари
Сили
до 75 000 резервисти[5] 10 000 (Хамас)
8000 (Ислямски джихад)
10 000 полицаи и др.[6][7]
Жертви и загуби
2 убити и 20 ранени военни;[8]
4 убити и 219 ранени цивилни;[8]
Общо: 245 убити и ранени
55 убити и 29 ранени бойци;[9]
105 убити и 971 ранени цивилни;[9]
Общо: 1160 убити и ранени

Операция „Облачен стълб“, също операция „Отбранителен стълб“ (на иврит: עמוד ענן, Амуд Анан) е военна операция на израелската армия в ивицата Газа, започнала с ликвидирането на Ахмед Джабари, ръководител на военното крило на Хамас, от израелските сили на 14 ноември 2012. Официално операцията цели да се унищожи военният капацитет на полувоенните палестински групировки в Газа, които години наред изстрелват срещу Израел малки, самоделни ракети от ивицата.

В отговор на убийството на Джабари, Хамас, Ислямски джихад и Фронтът за освобождение на Палестина започват да изстрелват стотици ракети Касам, Фаджр-5 и Град срещу цели в Израел, предимно гъстонаселени райони. В същото време израелските военновъздушни сили ежедневно бомбардират цели на Хамас в Газа. Израелските власти също издават разпореждане за мобилизиране на 75 000 резервисти в подготовка на сухопътна операция.

Реакциите към операцията са противоречиви — мюсюлманските страни, включително Турция, Египет, Иран и Сирия, остро осъждат израелските действия, докато западните страни, начело със САЩ и Великобритания, застават на страната на Израел и разкритикуват ракетните атаки на Хамас. Други (Русия и Ирландия) осъждат действията и на двете страни, а Франция и Китай не заемат ничия страна.

Карта на ивицата Газа

Предхождащи събития[редактиране | edit source]

От 2001 година насам палестинските полувоенни групировки в ивицата Газа подлагат на обстрел градове в южен Израел, използвайки миномети и самоделни ракети. Само до януари 2009 от Газа са изстреляни над 8600 ракети,[10][11] До 15 ноември 2012 убитите от тези атаки израелци възлизат на 61 души, сред които и деца.[12] Въпросните самоделни ракети от тип Касам и Град са с малък обсег и падат в израелските градове в непосредствена близост до Газа.

Отношенията между Израел и Газа се обтягат значително през 2006 година с победата на партия Хамас на парламентарнте избори. Хамас е считана за терористична организация от Израел, САЩ, Канада, Европейския съюз и Япония. На следващата година (2007) избухват сблъсъци между социалистическата Фатах и ислямистката Хамас, които довеждат до установяване на почти пълната власт на Хамас в Газа. В отговор Египет и Израел съвместно затварят сухопътните си граници с Газа и налагат блокада, която довежда до силно влошаване на икономическата и хуманитарна ситуация в ивицата. Хамас, чрез военното си крило бригади „Из ад-Дин ал-Касам“, започва редовни ракетни атаки по израелските градове. Само през 2008 година срещу Израел са изстреляни 2378 ракети. Израел реагира с военна операция в края на 2008 и началото на 2009 година, която причинява между 1100 и 1500 жертви в Газа и нанася силен удар върху инфраструктурата и здравеопазването — според Червения кръст, след военната операция около 80% от населението на града е трябвало да разчита на хуманитарна помощ за най-основните си нужди. От израелска гледна точка операцията се увенчава с успех — ракетните и минометни атаки срещу израелските градове намаляват до общо 365 през 2010.

Хуманитарната ситуация в Газа обаче остава тежка. В началото на 2010 година, движението „Свободна Газа“ и турска правозащитна организация сформират малка флотилия („Флотилия на свободата“), която цели да пробие израелската блокада и да достави помощи и строителни материали на жителите от ивицата. На 31 май 2010 израелски специални части щурмуват един от тези кораби в международни води. Това довежда до поредното увеличаване на напрежението, както и на влошаване на израелско-турските отношения. Хамас настоява за вдигане на блокадата като условие за прекратяване на изстрелванията от своя територия, и започва да увеличава броя на ракетните атаки. През 2011 броят им нараства до 680, а до ноември 2012 — до близо 800. Между 2010 и 2012, израелските сили за сигурност убиват 271 палестинци в различни инциденти.

Появяват се сведения, че Иран, съвместно със Судан, снабдява Хамас с минометни снаряди и ракети Фаджр-5 (с много по-голям обсег от Касам). Ръководителят на Иранската революционна гвардия Мохамад Али Джафари заявява, че Иран не е снабдявал Хамас с тези ракети, но е предал на палестинците технологии и ноу-хау за изработването им. На 23 октомври 2012 израелските военновъздушни сили нанасят удар по оръжеен завод в Судан, за който опозиционни судански групи предполагат, че е свързан с Революционната гвардия на Иран. Въздушният удар се появява на фона на усилващо се насилие в Газа през октомври — стрелба от израелски танк ранява четири деца, израелски граничари убиват 20-годишен психично болен мъж, който се приближава до опасващите ивицата огради, а няколко палестински рибари са ранени от израелски огън. Палестинците отговарят с десетки ракетни атаки срещу Израел, които раняват няколко цивилни. Четирима израелски войници пострадват сериозно след попадение на палестинска противотанкова ракета по джипа им. ИВВС отговарят с въздушен удар, при който са убити шестима палестински бойци.

Двете страни влизат в преговори за прекратяване на размяната на огън. По време на преговорите обаче Хамас продължава да изстрелва ракети към Израел. Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак заявяват, че отговорът на Израел „ще дойде в подходящ момент“. Към 12 ноември Хамас и Ислямски джихад заявяват, че „топката е в полето на Израел“. Според израелския парламентьор Гершон Баксин, часове преди убийството на Ахмед Джабари и началото на „Облачен стълб“, споразумение за трайно примирие между Хамас и Израел вече е било оформено.

Първи удари[редактиране | edit source]

Ескалация на насилието[редактиране | edit source]

15 ноември[редактиране | edit source]

16 ноември[редактиране | edit source]

17 ноември[редактиране | edit source]

18 ноември[редактиране | edit source]

19 ноември[редактиране | edit source]

20 ноември[редактиране | edit source]

21 ноември[редактиране | edit source]

Жертви[редактиране | edit source]

Международни реакции[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Israel-Hamas ceasefire comes into effect in Gaza. // BBC, 21 November 2012. Посетен на 21 November 2012.
  2. After Israel, Hamas reach Gaza cease-fire, both sides claim victory. // The Washington Post, 21 November 2012. Посетен на 22 November 2012.
  3. Fragile truce deal hailed as a victory on both sides. // The Independent, 21 November 2012. Посетен на 21 November 2012.
  4. Ahren, Raphael. Israel says it 'fulfilled all its goals,' while Hamas hails an 'exceptional victory'. // The Times of Israel, 21 November 2012. Посетен на 21 November 2012.
  5. Rocket fired from Gaza lands near Jerusalem. // Al Jazeera English, 17 ноември 2012. Посетен на 18 ноември 2012.
  6. The main armed groups in Gaza. // gulfnews.com, 2012-11-19. Посетен на 2012-11-24.
  7. The HAMAS Terror Organization - 2007 update. // Israeli Ministry of Foreign Affairs. Посетен на 16 ноември 2012.
  8. а б Israel under fire - November 2012. // gov.il, 2012-11-22. Посетен на 2012-11-23.
  9. а б The total numbers of victims. // www.pchrgaza.org, 2012-11-24. Посетен на 2012-11-24.
  10. Q&A: Gaza conflict, BBC News 18-01-2009
  11. Gaza's rocket threat to Israel, BBC 21-01-2008
  12. Palestinian ceasefire violations. // Ministry of Foreign Affairs - The State of Israel. Посетен на 2 August 2012.