Острови на течението

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Острови на течението
Islands in the Stream
Автор Ърнест Хемингуей
Първо издание 1970 г.
 САЩ
Издателство Чарлс Скрибнърс Сънс
Оригинален език английски
Вид роман
Предходна Старецът и морето
Следваща Райската градина

Издателство в БГ Отечествен фронт

Острови на течението“ (на английски: Islands in the Stream) е роман на Ърнест Хемингуей, издаден през 1970 г. Той е първото от публикуваните посмъртно негови произведения с помощта на вдовицата му Мери Уелш.[1] Първоначално книгата има за цел да възроди репутацията на Хемингуей след негативните отзиви за „Отвъд реката, сред дърветата“. Той започва да я пише през 1950 г. и напредва значително през 1951 г.

Творбата, груба, но привидно завършена, е намерена от вдовицата му сред 332-те творби, които Хемингуей оставя след смъртта си. „Острови на течението“ е трябвало да обхване три истории, които да илюстрират различни етапи от живота на главния герой Томас Хъдсън. Трите различни части от романа първоначално е трябвало да бъдат озаглавени „Морето, когато бях млад“, „Морето, когато отсъствах“ и „Морето, когато съществувах“. Тези заглавия обаче са променени в трите настоящи действия на романа: „Бимини“, „Куба“ и „В морето“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Ърнест Хемингуей през 1954 г.

В началото на 1950 г. Хемингуей започва работа по „морска трилогия“, състояща се от три части: "Морето, когато е младо" (развиваща се в Бимини); „Морето, когато отсъствах“ (в Хавана) и „Ставащото море“. Той също така написва непубликувания разказ „Морско преследване“, който съпругата и редакторът му комбинират с предишните истории за островите, преименувайки ги на „Острови на течението“, публикуван през 1970 г.[2]

Герои[редактиране | редактиране на кода]

  • Томас Хъдсън — известен американски художник
  • Томи Хъдсън младши — най-голям син на Томас Хъдсън
  • Дейвид Хъдсън — среден син на Томас Хъдсън
  • Андрю Хъдсън — най-малък син на Томас Хъдсън
  • Роджър Дейвис — писател, стар приятел на Томас Хъдсън
  • Еди — иконом на Томас Хъдсън в Бимини
  • Мистър Боби — съдържател на бар „Понсе де Леон“, приятел на Томас Хъдсън
  • Одри Брюс — привлекателна девойка, дъщеря на парижки приятели на Томас Хъдсън.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първото действие, „Бимини“,, започва с въвеждане на героя на Томас Хъдсън - типична хемингуейска стоическа мъжка фигура. Хъдсън е известен американски художник, който намира спокойствие на остров Бимини на Бахамите, далеч от обичайния си приключенски начин на живот. Строгата рутинна работа на Хъдсън е прекъсната, когато тримата му сина пристигат за лятото, и това е сюжетът на по-голямата част от тази първа част. В нея е представен и героят на Роджър Дейвис - писател и един от най-старите приятели на Хъдсън. Въпреки че подобно на Хъдсън той се бори с неспоменат вътрешен конфликт, Дейвис изглежда действа като по-динамичен и социален образ от героя на Хъдсън. Частта завършва с това, че Хъдсън получава новини за смъртта на двете си най-малки деца скоро след като те напускат острова.

„Куба“ се развива скоро след това по време на Втората световна война в Хавана, Куба, където читателят се запознава с по-възрастния Хъдсън, току-що получил новини за смъртта на най-големия си (и последен) син във войната. Тази втора част ни запознава с един по-циничен и интровертен герой, който прекарва дните си на острова, пиейки доста и извършвайки морско разузнаване за американската армия на борда на яхтата Хъдсън, превърната в помощна патрулна лодка.

„В морето“, последната част на романа, следва Хъдсън и екип от партизани на борда на тяхната лодка, докато проследяват и преследват оцелели от потънала немска подводница при архипелага Хардинес дел Рей по северното крайбрежие на Куба. Хъдсън има намерение да намери избягалите германци, след като установява, че те са избили цялото село, за да прикрият бягството си. Романът завършва с престрелка и унищожение на германците в един от приливните канали около остров Кайо Гилермо. Предполага се, че Хъдсън е смъртно ранен в битка, въпреки че краят е леко двусмислен. По време на преследването той престава да поставя под въпрос смъртта на децата си. В тази глава звучи силно влиянието на по-ранната работа на Хемингуей „За кого бие камбаната“.

Влияние на реалния живот[редактиране | редактиране на кода]

Хенри Стратър и Хемингуей в Бимини

Хемингуей използва много от реалния си житейски опит, приятели и роднини, за да оформи своите истории и да изгради героите си. Сюжетът на книгата е до голяма степен автобиографичен. В Хъдсън и семейството му са разпознаваеми самият писател и синовете му. Възрастта и външният вид, броят на браковете и децата, професията на „Хем“ и Хъдсън са напълно еднакви. Патрик, средният син на Хемингуей, в книгата си „Острови в океана: Мемоарите на един син“ описва същите истории, описани в романа от баща му.[3] Дори прякорите, навиците и цвета на котките в романа и живота на Хемингуей са еднакви.

Хенри Стратър - американски художник прекарва лятото с Хемингуей на риболов в Бимини през 1935 г. [4] Той е показан на съседната снимка, стоящ до смятания за 1000-паундов марлин, който е наполовина изяден от акули.

Джералд и Сара Мърфи

Докато са на Бимини, заможната американска двойка Джералд и Сара Мърфи[5] - добри приятели на Хемингуей, губят малкия си син Баот поради болест. Мъката на Хемингуей за загубата е отразена в писмата му до Мърфи.[6]

По време на Втората световна война Хемингуей лови подводници на борда на лодката си „Пилар“. Лодката му е оборудвана с комуникационни средства, предоставени от посолството на САЩ в Хавана.[7] [8]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Islands in the Stream (c1951) by Ernest Hemingway
  2. Baker 1972, стр. 384
  3. Burwell, Rose Marie. Hemingway: the postwar years and the posthumous novels (англ.). — New York: Cambridge University Press. — P. 44. — ISBN 0-521-48199-6
  4. Henry Strater’s Ogunquit Museum of American Art. //
  5. Джералд Клери Мърфи и Сара Шърман Уиборг са богати американски изселници, преселили се на Френската Ривиера в началото на 20 век и които със своето щедро гостоприемство и усет към партитата създават оживен социален кръг, особено през 20-те години на 20 век, който включва голям брой художници и писатели на Изгубеното поколение.
  6. Hendrickson, Paul. Hemingway's Boat. New York, Alfred A. Knopf, 2011. ISBN 978-1-4000-4162-6.
  7. Cuba. //
  8. The Hemingway Patrols: The Old Man and the U-Boats. // Посетен на 2012-01-09.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Baker, Carlos (1972). Hemingway: The Writer as Artist (4th ed.). Princeton University Press. ISBN 0-691-01305-5
  • Burwell, Rose Marie (1996). Hemingway: the postwar years and the posthumous novels. New York: Cambridge University Press. ISBN 0-521-48199-6
  • Mellow, James R. (1992). Hemingway: A Life Without Consequences. New York: Houghton Mifflin. ISBN 0-395-37777-3
  • Meyers, Jeffrey (1985). Hemingway: A Biography. London: Macmillan. ISBN 0-333-42126-4
  • Oliver, Charles M. (1999). Ernest Hemingway A to Z: The Essential Reference to the Life and Work. New York: Checkmark. ISBN 0-8160-3467-2.ù Parameter error in {{ISBN}}: Invalid ISBN.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Islands in the Stream (novel)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Литература“         Портал „Литература