Острокозинест заек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Острокозинест заек
CaprolagusHispidusJASB.jpg
Острокозинест заек - илюстрация от 1845 г.
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Lagomorpha Зайцевидни
семейство: Leporidae Зайцови
род: Caprolagus Острокозинести
зайци
вид: Caprolagus
hispidus
Острокозинест
заек
Научно наименование
Уикивидове Caprolagus
Blyth, 1845
Уикивидове Caprolagus hispidus
(Pearson, 1839)
Разпространение
Hispid Hare area.png

Острокозинестият заек (Caprolagus hispidus), наричан още Асамски[2] или Четинест заек[3], е рядък представител индийски заек от семейство Зайцови (Leporidae). Спада към особената група древни зайци Пенталагини (Pentalagini). Този вид са най-активни на зазоряване и привечер. Ограничената налична информация върху репродукцията показва, че средно статистически имат малък брой новородени.

Характеристики[редактиране | edit source]

Това са предимно дребни животни със закръглели къси уши и къси крака. Особено задните са недостатъчно развити. Сивата им или кафеникава космена покривка е доста твърда, а у някои видове дори четинеста, затова ги наричат още четинести зайци. Опашката е кафява и около 30 mm дълга. При мъжките индивиди телесното тегло варира от 1810 до 2610 г. със средна стойност от 2248 грама. Женските тежат средно 2518 грама, включително тежко бременната женска, с тегло 3210 грама. Фронталните кости са много широки. Средната дължина на този заек е 476 mm, считано от главата до опашката. По външен вид и някои биологични особености острокозинестият заек прилича много на европейския заек-подземник, макар че не рови подземни убежища като него.

Разпространение[редактиране | edit source]

Макар зайците да са познати с отличните си способности да се размножават светкавично, този вид прави изключение. Някога те са били широко разпространени по цялата дължина на Хималаите, от Индия, до Непал и Пакистан. Днес броят им е намалял значително, най-вече заради стесняване на ареала на живеене и болести. Четинестите зайци се хранят с дървесна кора, корени на трева, филизи и семена. През 1964 г. се е смятало, че видът е изчезнал, но през 1966 г. е бил засечен негов индивид. През 2001 г. броя на зайците е към 110, но този брой трудно ще нарасне, заради странното поведение на индивидите, държани в плен.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия "Живата природа: Бозайници"
  1. ((en)) Maheswaran, G. Smith, A.T.. Caprolagus hispidus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2011.
  2. Регламент (ЕО) № 1332/2005 на Комисията от 9 август 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97
  3. Регламент (ЕО) № 407/2009 на Комисията от 14 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97)

Външни връзки[редактиране | edit source]