Направо към съдържанието

Отвличане от сарая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Отвличане от сарая“
КомпозиторВолфганг Амадеус Моцарт
ЛибретистГотлиб Щефани
Основа„Белмонт и Констанце или Отвличането от сарая“ на Кристоф Фридрих Брецнер
Жанрзингшпил
Действия3
Премиера16 юли 1782 г., Императорски театър, Виена
„Отвличане от сарая“ в Общомедия
Снимка от представление, 2004 година

Отвличане от сарая“ (на немски: Die Entführung aus dem Serail) е зингшпил на немски език в 3 действия от Волфганг Амадеус Моцарт, вписан под номер 384 в Каталога на Кьохел (KV 384 или K. 384).

Операта е създадена по поръчка на самия император Йозеф II. Либретото на Готлиб Щефани се основава на това на „Белмонт и Констанце или Отвличането от сарая“ на Кристоф Фридрих Брецнер за едноименната опера на Йохан Андре година по-рано.[1] Премиерата се състои на 16 юли 1782 г. в Императорския театър във Виена под диригентството на Моцарт и е посрещната с голям успех.

Действието на операта се развива в двореца на Селим паша. Принц Белмонте иска да спаси любимата си Констанце, която е в харема му като наложница. Приятелят му Педрило му обяснява как Констанце и нейната прислужница Блонде са попаднали в харема – пирати превземат кораба и пленяват всички на борда. Педрило съставя находчив и умен план как да спасят девойките. Четиримата правят опит да избягат, но биват заловени. Пашата обаче се оказва великодушен и благороден и освобождава героите.

Роля Глас Актьори в първото представление
(16 юли 1782 г.)
(дир. Моцарт)
Белмонте, испански благородник тенор Валентин Адамбергер
Констанце (или Констанца), годеница на Белмонте сопран Катерина Кавалиери
Блонде (или Блонда), английска камериерка на Констанце сопран Терезе Тайбер
Педрило, слуга на Белмонте и надзирател на градината на пашата тенор Йохан Ернст Дауер
Осмин, надзорник на пашата бас Лудвиг Фишер
Паша Селим, пашата речева роля Доминик Яуц
Клаас, корабчия речева роля неизвестно
Хор на еничарите

В „Отвличане от сарая“ има общо 21 музикални номера - арии, солистични и камерни ансамбли. Те следват номерацията, залегнала в оригиналната партитура. Тъй като "Отвличане от сарая" не претърпява редакции след премиерата, първоначалната номерация е запазена и до днес.[2] Заглавията, както навсякъде в оперната практика, с изключение на отделни оперни фрагменти, използват първата фраза в текста на съответния музикален номер.

  • Увертюра;
  • № 1: Ария на Белмонте: Hier soll ich dich denn sehen („Тук най-после ще се видим“);
  • № 2: Песен и дует на Осмин и Белмонте: Wer ein Liebchen hat gefunden („С девойче любимо който се сдобие“);
  • № 3: Ария на Осмин: Solche hergelauf'ne Laffen („Такива нахални пришълци");
  • № 4: Речитатив и ария на Белмонте: Konstanze! dich wiederzusehen, dich! / Oh wie ängstlich, oh wie feurig! („Пак, пак ще те зърна, Констанце! / "Колко плахо, колко пламенно бие влюбеното ми сърце!“);
  • № 5: Хор на еничарите: Singt dem großen Bassa Lieder („Възпейте пашата, великия и славния“);
  • № 6: Ария на Констанце: Ach, ich liebte, war so glücklich („Ах, обичах аз и бях така щастлива“);
  • № 7: Трио на Белмонте, Педрило и Осмин: Marsch! Marsch! Marsch! trollt euch fort! („Марш, марш, марш оттук! Изчезвайте веднага!“).
  • № 8: Ария на Блонде: Durch Zärtlichkeit und Schmeicheln („Чрез ласка и милувка“);
  • № 9: Дует на Блонде и Осмин: Ich gehe, doch rate ich dir („На тръгване те аз съветвам“);
  • № 10: Речитатив и ария на Констанце: Welcher Wechsel herrscht in meiner Seele („Каква промяна в душата ми се възцари“);
  • № 11: Ария на Констанце: Martern aller Arten („Козни всевъзможни“);
  • № 12: Ария на Блонде: Welche Wonne, welche Lust („Какво блаженство, каква радост“);
  • № 13: Ария на Педрило: Frisch zum Kampfe! Frisch zum Streite! („Смело в борби, стремглаво в битки!“);
  • № 14: Дует на Педрило и Осмин: Vivat Bacchus! Bacchus lebe! („Слава на Бакхус, да е жив и здрав!“);
  • № 15: Ария на Белмонте: Wenn der Freude Tränen fließen („Когато рукнат сълзи радостни“);
  • № 16: Квартет на Констанце, Блонде, Белмонте и Педрило: Ach, Belmonte! Ach, mein Leben! („Ах, Белмонте, живот мой!“).
  • № 17: Ария на Белмонте: Ich baue ganz auf deine Stärke („На твоите достойнства аз разчитам“);
  • № 18: Романс-серенада на Педрило: In Mohrenland gefangen war („В Мавритания пленница живяла);
  • № 19: Ария на Осмин: O, wie will ich triumphieren („О, как само ще възтържествувам“);
  • № 20: Речитатив и дует на Констанце и Белмонте: Welch ein Geschick! o, Qual der Seele! („Каква участ - за душата истинско терзание!“);
  • № 21: Водевил:
    • № 21.1. Констанце, Блонде, Белмонте, Педрило и Осмин: Nie werd' ich deine Huld verkennen („Не ще забравя нивга добротата ти“);
    • № 21.2. Хор на еничарите: Bassa Selim lebe lange! („Жив да е пашата ни Селим!“).
  1. Волфганг Амадеус Моцарт – Увертюра към операта „Отвличане от сарая“ // Официален сайт на Софийската филхармония. Посетен на 14 октомври 2023 г.
  2. Die Entführung aus dem Serail Libretto // opera-arias.com. Посетен на 14 октомври 2023 г. (на немски)