Отиеро Отиери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Отиеро Отиери
Отиеро Отиери, 1957 г.
Отиеро Отиери, 1957 г.
Роден 29 март 1924 г.
Починал 25 юли 2002 г. (78 г.)
Милано, Италия
Професия писател, поет, социолог, преводач, сценарист, драматург
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1947 – 1996
Жанр драма
Награди „Багута“.
Съпруга Силвана Маури (1950 – 2002)
Деца Мария Пейс, Алберто
Уебсайт www.ottieroottieri.it
Отиеро Отиери в Общомедия

Отиеро Отиери (на италиански: Ottiero Ottieri) е италиански социолог, драматург, поет и писател на произведения в жанра драма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Отиеро Отиери е роден на 29 март 1924 г. в Рим, Италия. Произхожда от стара тосканска фамилия. Започва да пише на четиринайсетгодишна възраст с описание на Доломитите. През 1945 г. завършва филология в колежа „Масимо“ на Римския университет „Ла Сапиенца“ с дипломна работа за оперетите на Леон Батиста Алберти. След това следва курс за специализация по английска литература и прави различни преводи и пише литературни есета.

През 1946 г. започва сътрудничество с вестници и списания, включително със списанието „Литературен панаир“. През 1947 г. печели наградата „Меркурио“ за разказа си „L’isola“. Разочарован от затворената и елитарна римската литературна среда, в началото на февруари 1948 г. заминава за Милано.

В Милано работи като помощник на Гуидо Лопес, ръководител на пресцентъра на пресгрупата „Мондадори“. Посещава курсове по социални и психологически проучвания и е редактор в списание „Психея“. Посещава миланската централа на Италианската социалистическа партия и сътрудничи на вестник „Аванти“. Публикува и статии за „Pesci Rossi“, „Il Critico Pensiero“ и „Omnibus“.

През 1950 г. се жени за Силвана Маури. Имат 2 деца – Мария и Алберто.

През 1951 г. става ръководител на месечното научно списание „La Scienza Illustrata“. Работата му там му помага да открие света на технологиите, на индустрията и човешките отношения, на индустриалния труд, да види проблема във връзката между работника и машината, и отчуждаващия ефект на фабриката върху хората.

Първият му роман „Memorie dell'incoscienza“, който започва през 1947 г., е издаден през 1954 г. Това е книга за младежкото му минало, историята на живота в Тоскана през 1943 г., книга, в която подчертава фашизма, интерпретиран психологически, като безсъзнание и като аспект на политическия инфантилизъм, който е бил и все още е широко разпространен в Италия.

През 1953 г. започва работа във фирма „Оливети“ като администратор по набирането на персонал, но се разболява от менингит и в продължение на четири месеца остава хоспитализиран във флорентинска клиника. След излекуването си през март 1955 г. се премества със семейството си на по-добър климат в Поцуоли, за да работи в централата на новата фабрика на фирмата.

През 1957 г. е издадена книгата му „Ускорени темпове“, в която описва света на фабриката отвътре в момент на трансформация, свирепа индустриализация и трудни борби.

През 1959 г. е издадена автобиографичната му книга „Donnarumma all'assalto“, която е вдъхновена от работата му във „Оливети“ и дневника му, който си води в периода 1948 – 1958 г. Дневникът му е публикуван през 1963 г. с името „La linea gotica“ и печели литературната награда „Багута“.

През 1961 г. участва в написването на сценария за филма на Микеланджело Антониони „Затъмнението“ с Моника Вити, Ален Делон и Франсиско Рабал.

През 1971 г. прави своя поетичен дебют със сборника „Il pensiero perverso“ (Извратената мисъл). Книгата му „Il campo di concentrazione“ (Концентрационният лагер) от 1972 г. е номинирана за наградата „Кампиело“. В нея представя темата за дълга хоспитализация заради тежко заболяване.

Отиеро Отиери умира от инфаркт на 25 юли 2002 г. в Милано.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Отиеро с писателката-фотограф Карла Серати, 1977 г.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Memorie dell'incoscienza (1954)
  • Tempi stretti (1957)
    Ускорени темпове, изд.: „Народна култура“, София (1962), прев. Виолета Даскалова
  • Donnarumma all'assalto (1959)
  • La linea gotica (1963)
  • L'impagliatore di sedie (1964)
  • I divini mondani (1968)
  • Il campo di concentrazione (1972)
  • Contessa (1976)
  • Di chi è la colpa (1979)
  • Due amori (1983)
  • Il divertimento (1984)
  • Improvvisa la città (1987)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Il pensiero perverso (1971)
  • La corda corta (1978)
  • Tutte le poesìe (1986)
  • L'infermiera da Pisa (1991)
  • Il palazzo e il pazzo (1993)
  • Storia del P.S.I. nel centenario della nascita (1993)
  • Diario del seduttore passivo (1995)
  • Il poema osceno (1996)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • I venditori di Milano (1960)
  • L'assemblea deserta (1962)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Италия“         Портал „Италия