Ото Глагау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото Глагау
Otto Glagau
Ото Глагау в компанията на членове на Антисемитската лига през 1880 г.
Ото Глагау в компанията на членове на Антисемитската лига през 1880 г.
Роден 16 януари 1834 г.
Починал 2 март 1892 г. (58 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1866–1888

Ото Глагау (на немски: Otto Glagau) е немски журналист и писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като журналист в либералния Berliner Nationalzeitung. През 1873 г. се отвръща от либерализма, който той обвинява, че е отговорен за икономическата криза и за моралния и културен упадък в Германия. През декември 1874 г. публикува статии за фондовата борса и основателите на измамата в едно семейно списание. С тях обвинява евреите, че са предизвикали икономическата криза чрез нелоялни търговски практики и спекулации на фондовата борса. Глагау противопоставя "хищническия еврейски капитал" на "творческия християнски капитал". Първият е безроден и глобалистичен, а вторият — национален и протекционистичен. Глагау заявява:[1]

Системата за свободна търговия, проповядвана от Манчестърската школа е учение на цар Мидас. То иска да превърне всичко в пари, прославя егоизма, отхвърля всякакво чувство за солидарност и всякакви морални принципи. Юдаизмът представлява развитие на тази система, доведена до краен предел. Тя се интересува единствено от търговията и още само от пазаренето и лихварството. Евреинът не работи, той кара другите да работят, той спекулира и върти сделки с продукт създаден от труда на чужд ум и на чужди ръце. Центърът на неговата дейност е Борсата.

В други свои публикации, излезли предимно в издаваното от него списание по време на културкампфа (1880-1888), той продължава с атаките си срещу евреите, свързвайки ги с либерализма и капитализма. Неговите идеи изказани в публикациите по еврейския въпрос оказват по-голямо влияние върху политическия антисемитизъм, отколкото непрактичните идеи на религиозните идеолози Евгени Дюринг, Вилхелм Мар и Пол Антоан дьо Лагард.

Библиография на немски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Fritz Reuter und seine Dichtungen, Berlin 1866
  • Spaziergänge durch Lauenburg und Lübeck, Berlin 1866
  • Littauen und die Littauer, Tilsit 1869
  • Die russische Literatur und Iwan Turgeniew, Berlin 1872
  • Der Börsen- und Gründerschwindel in Berlin, Leipzig 1876
  • Aktien, Historisches Schauspiel, Leipzig 1877
  • Der Bankerott des Nationalliberalismus und die 'Reaction', Berlin 1878
  • Deutsches Handwerk und historisches Bürgerthum, Osnabrück 1872
  • Des Reiches Noth und der neue Culturkampf, Osnabrück 1879
  • Liberale Freiheiten, Osnabrück 1879 (Auszug aus Des Reiches Noth und der neue Culturkampf)
  • Der Kulturkämpfer. Zeitschrift für öffentliche Angelegenheiten, Berlin, 1880-1888

Източници[редактиране | редактиране на кода]