Офел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Офел
Οφελλας
македонски военачалник
Монета на Офел като Птолемеев управник на Кирен, първо управление, около 322-313 пр. Хр. Златен статер (17mm, 8.57 g, 11h). Монета, отсечена от Полиант, магистрат. Аверс Нике, караща квадрига надясно, държаща кентрон и юзди. Реверс: Зевс Амон прав, обърнат наляво, държащ патера и лотосен скиптър; тимиатерион наляво, [Π]OΛIANΘEYΣ надясно
Монета на Офел като Птолемеев управник на Кирен, първо управление, около 322-313 пр. Хр. Златен статер (17mm, 8.57 g, 11h). Монета, отсечена от Полиант, магистрат. Аверс Нике, караща квадрига надясно, държаща кентрон и юзди. Реверс: Зевс Амон прав, обърнат наляво, държащ патера и лотосен скиптър; тимиатерион наляво, [Π]OΛIANΘEYΣ надясно

Роден
неизв.
Починал

Офел (на старогръцки: Οφελλας) е македонски пълководец, владетел на Киренайка в 322 — 308 година преди Христа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Офел, син на Силен, е роден в столицата на Македония, Пела. В младостта си той участва в походите на Александър III Македонски. Ариан споменава името на Офел сред капитаните на триреми в речния флот по време на Индийската кампания в 327 година. След смъртта на македонския цар той се присъединява към един от диадохите Птолемей, управлявал в Египет. През 322 година, в разположената на запад от Египет Киренайка избухва гражданска война. В областта пристига наемническа армия, начело с Фиброн от Спарта, но той не успява бързо да овладее областта. В главния град на областта Кирена, в която липсва храна, богатите са изгонени, имуществото им конфискувано. Аристократите бягат или при Фиброн, или в двора на Птолемей. През 322 година Птолемей изпраща Офел начело на армия, за да завладее Киренайка, а след това сам пристига там с нови войски. Фиброн е заловен и екзекутиран. Градовете на Киренайка са принудени да се подчинят на Птолемей. Официално районът става част от Елинистически Египет, но реална власт в него имаш Офел, който управлява като наместник на Птолемей. [1][2]

Почти нищо не се знае за характеристиките на управлението на Опел. През 313 година в Кирина избухва бунт. Войниците са принудени да се заключат в цитаделата, където остават до пристигането на египетските войски, предвождани от Агис, които умиротворяват бунтовниците. След като въстанието е смазано, властта отново е предадена на Офел.[3] През следващата 312 година Офел се разбунтува срещу владетеля на Египет. Птолемей, който е принуден да води няколко войни, не успява да изпрати достатъчно войски в Киренайка. Възможно е към предателство Офел да са склонили посланици на воюващия с Птолемей диадох Антигон. Според договора 311 година между владетелите на Египет и Киренайка е сключен мир. Офел признава властта на Птолемей, обещава да не води военни операции срещу него и в замяна получава толкова широка автономия, че става почти независим владетел на Киренайка. Така властта на Птолемей над региона става символична, а на Офела - реална.[1][4]

За амбициите на Офел свидетелства и бракът му с благородната атинянка Евридика от рода на победителя в Битката при Маратон Милтиад. Той поддържа приятелски отношения с Атина.[1][4]

През 310 година в Африка, близо до Картаген, дебаркира гръцка армия под командването на сиракузския тиран Агатокъл. В битката при Белия Тунис картагенците са победени. Въпреки победата в непосредствена близост до столицата на врага, Агатокъл няма достатъчно сили, за да превземе града с щурм. Липсата на флот води до невъзможност за пълна обсада на разположения на морския бряг град. Гръцкият командир се нуждаее от съюзници и при Офел е изпратен посланикът му Ортон. Той убеждава лидера на Кирена да се включи във войната срещу картагенците. На Офел са обещани всички завладени градове в Африка. Орфон подчертава, че Сицилия ще бъде достатъчна за Агатокъл и дори и да иска той не може да управлява задгранични владения.[4]

Подготвяйки се за кампанията, Офел изпраща хора за набиране на войници в Атина. Много жители на града последват призива му, тъй като не само разчитат на богата военна плячка, но и искат да емигрират от родния си град, който преживява трудни времена. Офел събира армия от десет хиляди пехтинци, шест хиляди конници, сто колесници и тръгва на помощ на Агатокол. Походът продължава около два месеца. Той се оказва изключително труден. Войниците преминават през пустинята при липса на вода и храна, в зной и при нападения от хищни животни и отровни змии. При всичко това в армията започва и треска. Когато, западно от Сирт, Агатокъл вижда изтощената армия, той заповядва на войниците си да нападнат киренците и да убият Офел. След това сиракузският тиранин с щедри обещания убеждава останалите от армията да сложат оръжие и да се присъединят към войските му.[4]

След смъртта на Офел, Киренайка е овладяна от Птолемей. Съпругата на Офел Евридика се завръща в Атина, където година-две по-късно се омъжва за бъдещия цар на Македония, диадоха Деметрий.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ophellas. // A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. Т. III. Boston, Little, Brown and Company, 1867. p. 32. (на английски)
  2. Дройзен, И. Г. История эллинизма. Т. II. История диадохов. Москва, Типо-литография В. Ф. Рихтер, 1893. с. 54 - 56. (на руски)
  3. Дройзен, И. Г. История эллинизма. Т. II. История диадохов. Москва, Типо-литография В. Ф. Рихтер, 1893. с. 203. (на руски)
  4. а б в г д Дройзен, И. Г. История эллинизма. Т. II. История диадохов. Москва, Типо-литография В. Ф. Рихтер, 1893. с. 236 - 238. (на руски)
  5. Ofèlla. // Trecanni, 1935. Посетен на 5 април 2020 г. (на италиански)
     Портал „Македония“         Портал „Македония