Пакор II (Партия)
| Пакор II | |
| владетел на Партия | |
,_Seleucia_mint.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 105 г.
|
| Управление | |
| Период | ок. 78 – 105/110 г.[1] |
| Семейство | |
| Род | Аршакиди (Партско царство) |
| Баща | Вонон II |
| Братя/сестри | Вологаз I |
| Деца | Митридат IV |
| Пакор II в Общомедия | |
Пакор II е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява вероятно около 78 – 105/110 г.[1]
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Не е ясно какви са роднинските отношения на Пакор II с неговия предшественик. Въпреки липсата на сигурни доказателства, съществуват мнения че той е син или брат на Вологез I.[1]
Пакор II най-вероятно не е идентичен с едноименния владетел на Мидия Атропатена, когото римският историк Тацит споменава като син на Вонон II и брат на Вологез I. Около 51 г. Вологез I назначава брат си Пакор като васален владетел в Атропатена. Ако това е същият Пакор, който се възкачва на партския трон през 78 г., то би следвало да се приеме че тогава той трябва да е бил мъж на средна възраст, а не голобрад младеж, изобразяван върху ранните монети на Пакор II.[2][3][4][5]
Пакор II се възцарява на трона след междуособна война срещу Вологез II, вероятно негов брат, племенник или друг роднина. Пакор II е принуден да се бори срещу узурпациите на Артабан III (ок. 79 – 80/81 г.) в Мала Азия и срещу Вологаз III (след 105 г.) в Мидия и източните области на империята.[6]
Пакор II продава Осроене на Абгар VII. През царуването си разширява столицата Ктезифон и построява стени около града. Поддържа контакти с дакийския цар Децебал и праща посланици до династията Хан. Със съгласието на Рим през 110 г. поставя на трона в Армения единия от синовете си.[7]
Пакор II е наследен от неговия брат или шурей Хосрой I (Осрой).
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Известни са трима синове на Пакор II:[5]
- Аксидар (Ашхадар; Екседат), цар на Армения (110 – 113 г.), детрониран от Хосрой I
- Партамасир, цар на Армения (113 – 114 г.), детрониран от римския император Траян
- Мередат (Митридат), цар на Харакена (Месене), ок. 131 – 151 г., детрониран от Вологез IV
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 176
- ↑ Daniel T. Potts (editor) – Araby the Blest: Studies in Arabian Archaeology, Museum Tusculanum Press (1988), p. 164
- ↑ Ferdinand Justi – Iranisches Namenbuch, N. G. Elwert'sche Verlagsbuchhandlung, Marburg (1895), pp. 239
- ↑ Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 213 – 214
- ↑ а б Fabrizio A. Pennacchietti – L'iscrizione bilingue greco-partica dell'Eracle di Seleucia. In: Mesopotamia 22 (1987), pp. 178 – 180
- ↑ Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 178; p. 202
- ↑ Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 214 – 218
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XVII, pp. 168 – 170
- Pacorus II (c. A.D. 78 – 105) parthia.com