Пакор II (Партия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пакор II
Coin of Pacorus II (cropped), Seleucia mint.jpg
Роден
Починал
Семейство
Род Аршакиди (Партско царство)
Баща Вонон II
Братя/сестри Вологаз I
Деца Митридат IV
Пакор II в Общомедия

Пакор II е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява вероятно около 78105/110 г.[1]

Не е ясно какви са роднинските отношения на Пакор II с неговия предшественик. Въпреки липсата на сигурни доказателства, съществуват мнения че той е син или брат на Вологез I.[1]

Пакор II най-вероятно не е идентичен с едноименния владетел на Мидия Атропатена, когото римският историк Тацит споменава като син на Вонон II и брат на Вологез I. Около 51 г. Вологез I назначава брат си Пакор като васален владетел в Атропатена. Ако това е същият Пакор, който се възкачва на партския трон през 78 г., то би следвало да се приеме че тогава той трябва да е бил мъж на средна възраст, а не голобрад младеж, изобразяван върху ранните монети на Пакор II.[2][3][4][5]

Пакор II се възцарява на трона след междуособна война срещу Вологез II, вероятно негов брат, племенник или друг роднина. Пакор II е принуден да се бори срещу узурпациите на Артабан III (ок. 79 – 80/81 г.) в Мала Азия и срещу Вологаз III (след 105 г.) в Мидия и източните области на империята.[6]

Пакор II продава Осроене на Абгар VII. През царуването си разширява столицата Ктезифон и построява стени около града. Поддържа контакти с дакийския цар Децебал и праща посланици до династията Хан. Със съгласието на Рим през 110 г. поставя на трона в Армения единия от синовете си.[7]

Пакор II е наследен от неговия брат или шурей Хосрой I (Осрой). Известни са трима синове на Пакор II:[5]

  • Аксидар (Ашхадар; Екседат), цар на Армения (110 – 113 г.), детрониран от Хосрой I
  • Партамасир, цар на Армения (113 – 114 г.), детрониран от римския император Траян
  • Мередат (Митридат), цар на Харакена (Месене), ок. 131 – 151 г., детрониран от Вологез IV

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 176
  2. Daniel T. Potts (editor) – Araby the Blest: Studies in Arabian Archaeology, Museum Tusculanum Press (1988), p. 164
  3. Ferdinand Justi – Iranisches Namenbuch, N. G. Elwert'sche Verlagsbuchhandlung, Marburg (1895), pp. 239
  4. Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 213 – 214
  5. а б Fabrizio A. Pennacchietti – L'iscrizione bilingue greco-partica dell'Eracle di Seleucia. In: Mesopotamia 22 (1987), pp. 178 – 180
  6. Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 178; p. 202
  7. Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 214 – 218

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]