Панайотис Димарас
| Панайотис Димарас Παναγιώτης Δημαράς | |
| гръцки революционер | |
| Роден |
Врестена, Кралство Гърция |
|---|---|
| Починал | |
Панайотис Димарас (на гръцки: Παναγιώτης Δημαράς) е гръцки революционер, капитан на чета в Гръцко-турската война от 1897 година.[1][2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Врестена, Лакония. Емигрира в Кавказ.[1][3] Когато Гръцко-турската война започва да изглежда неизбежна, Димарас разпродава имуществото си и пристига в Атина, където се свързва с гръцката революционна организация Етники Етерия. Създава чета от около 400 души и започва преговори с правителството за подкрепа. На 14 март Димарас се среща с премиера Теодорос Делиянис в къщата му и получава задачата[3] да саботира железопътната линия Дедеагач – Солун, да окупира теснините на Родопите и така да прекъсне комуникацията между Тракия и Македония, за да се предотврати транспортирането на османски войски на юг в Тесалия.[3][2] С организирането на операцията се заема морският министър Николаос Левидис. След три срещи между Димарас и Левидис, на една от които присъства швейцарският майор Карол Сутер, най-накрая на 25 март 1897 година е решено операцията да бъде прекратена и четата на Димарас да бъде разпусната. След известно време обаче Делияис променя решението си, призовава отново Димарас и му възлага ръководството на експедиция, с условието да ограничи четата само до 150 души, а останалите 250 души от корпуса да бъдат изпратени за записване в кавалерията. Като място за дебаркиране е определено Елевтерес, близо до Кавала. Планът за действие на четата предвижда още в нощта на дебаркирането с нощен марш и с помощта на водачи от гръцкото село Дрезна да се премине планината Кушница без почивка, да се овладее Кушнишкият манастир, откъдето да се слезе до железопътната гара Ангиста и да се взриви железопътната линия Солун – Константинопол. В случай че взривяването на линията не е възможно, планът е четата да се укрепи в Кушнишкия манастир и да се защитава, докато гръцките военноморски сили не дойдат и не нахлуят в Югоизточна Македония.[3]
Четата потегля с парахода „Ипирос“ от Пирея малко след полунощ на 30 март 1897 година. Четата акостира на 4 април 1897 година при Елевтерес.[2] Разделена е на пет взвода, командвани от бивши сержанти в гръцката армия, а за трима командири са определени Димарас, Евстатиос Каравангелис и Янис Велендзас.[3] В продължение на три дни и нощи с помощта на осем водачи от Дрезна достигат до подножието на Кушница (Пангео), под Кушнишкия манастир. Там купуват храна от българин, жител на района, който ги предава на османците. На сутринта на 6 април част от османската армия, включително конница, подпомогнати от около хиляда души башибозук от района, обкръжават четата на Димарас. В последвалата битка при Чиста 60 души загиват, а останалите се разпръсват, като повечето от тях са заловени и екзекутирани. Спасяват се само 9 души.[4] Димарас е убит от мюфтията на Демирли. Всички мъртви са обезглавени и главите им са разнасяни из кушнишките села, след това са отнесени в Кавала, където след намесата на австрийския консул, по заповед на каймакама са изхвърлени извън града, където местните мюсюлмани ходят да ги разглеждат и сквернят.[3]
В 1926 година село Велиджилер е прекръстено Димарас.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Σιδηροχώρι // Δήμος Παγγαίου. Посетен на 17 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж Τα τραγικά γεγονότα στο Παγγαίο και το Σύμβολο όρος, στη διάρκεια του ατυχούς πολέμου του 1897 - Η μεγάλη θυσία - Δημαράς - Καραβαγγέλης // Θεόδωρος Δ. Λυμπεράκης. Посетен на 17 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Λιάπης, Κώστας. Κώστας Γαρέφης. Ο σταυραετός του Πηλίου. Αθήνα, εκδόσεις Πύλη, 1979. σ. 19 - 21. (на гръцки)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 223. (на македонска литературна норма)
