Пано Жигянски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пано Жигянски
български революционер
Роден
Починал
Пано Жигянски в Общомедия

Пано Манев Златев, известен като Жигянски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чета на Пано Жигянски.
Чета на Пано Жигянски.

Пано Жигянски е роден в 1882 година в Жиганци, Кочанско, Османската империя, днес Северна Македония. От 1903 година е член на ВМОРО. Взема участие в пренасяне на оръжие през границата. Става ръководител на селския революционен комитет. Пано Жигянски минава в нелегалност в 1910 година. Четник е при Тодор Александров и Иван Бърльо, а след това е войвода в Щипско и Кочанско. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Симеон Георгиев и 4 рота на 15 щипска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[1] Действа отново с чета в Кочанско след 1920 година.

Умира на 10 декември 1962 година в Кочани.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 419.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.
     Портал „Македония“         Портал „Македония