Пантелеймон Поппешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пантелеймон Поппешов
български духовник и учител
Роден

Пантелеймон Поппешов (изписване до 1945 година Пантелеймонъ попъ Пешовъ) е български духовник, деец на късното Българско възраждане от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелеймон Поппешов е роден в свещеническо семейство в тиквешката паланка Неготино. Участва в борбата за независима българска църква и във възстановяването на българското църковно-просветно дело Тиквеш след Руско-турската война. Работи като български свещеник и учител в Неготино. Екзархийски източници го наричат:

един от забележителните патриоти по онези места и главният поборник на освобождението на нашия народ от гръцкото духовенство.

Отец Пантелеймон е преследван от гръцкия владика, който го лишава от енория, и от местните бейове и е принуден да обикаля различни места из Македония.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
     Портал „Македония“         Портал „Македония