Панцерни мекотели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панцерни мекотели
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
надтип:Spiralia
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Панцерни мекотели (Polyplacophora)
Научно наименование
Blainv., 1816 г.
Панцерни мекотели в Общомедия
[ редактиране ]

Панцерните мекотели, още Хитони (Polyplacophora), са клас слабо подвижни морски Мекотели. Проучени са около 940[1][2] живи и 430[3] фосилни вида.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

На размери панцерните мекотели могат да достигнат от няколко до тридесетина сантиметра. Най-големият вид хитон е големият тихоокеански хитон (Cryptochiton stelleri), който може да достигне на големина до около 33 cm.

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на хитоните е гръбно-коремно сплеснато с червеникава, зелена или жълта окраска. Разделено е на три части: глава, труп и мускулест крак.

Коремната страна на хитон

Главата е слабо развита и коремно разположена. Гръбната кожна покривка на трупа се разраства и образува дебела мантия, която виси от всички страни и напред покрива главата. Мантийната празнина има форма на бразда, разположена между мантийния ръб и крака от двете страни на тялото.[4][5]

Мускулестият крак на хитоните се намира зад главата и оформя плоско, широко стъпало, което служи както за орган на пълзене, така и за здраво прикрепване към субстрата. Последното се осъществява още и с помощта на мантийния ръб. Движението се осъществява чрез мускулни контракции и с помощта на отделяното от крака малко количество слизеста материя.

Черупката е съставена от 8 отделни фрагмента (плочки). Те са гръбно разположени като леко се припокриват. Главовият и аналният фрагмент се различават от останалите, които са еднакви. Фрагментите са изградени от 2 пласта: външен слой – периостракум, който често е пропит с калциев карбонат и вътрешен варовит слой.[6]

Храносмилателна система[редактиране | редактиране на кода]

Храносмилателната система е добре развита и доста дълга. Радулата е съставена от многобройни напречни редове зъби. От устата, храната преминава през глътката и хранопровода. В хранопровода се отварят 2 вида слюнчени жлези, които отделят мукозен секрет и захарни жлези, отделящи амилаза. Хранопроводът се отваря в стомах, в който се извършва механично стриване и химично доразграждане на храната.[7] В него се отваря и двуделен хепатопанкреас, отделящ храносмилателни ензими. Резорбцията на храносмилателните вещества става в стомаха и тънкото черво. Задното черво завършва с анус, разположен в задния край на крака.[8]

Дихателна система[редактиране | редактиране на кода]

Дихателната система е изградена от перести хриле – ктенидии, разположени в мантийния жлеб, от двете страни на крака. Вентилирането на мантийната празнина се осигурява от плътното прилепване на мантийния ръб до субстрата и до ръба на крака, което създава затворена система с 2 отвора. Двата отвора се образуват от мантийния ръб, като единият е преден входящ, през който навлиза водата в мантийната празнина, а другият е заден изходящ за отделяне на водата.[7]

Кръвоносна система[редактиране | редактиране на кода]

Кръвоносната система е отворена, съставена от сърце, кръвоносни съдове и лакуни. Сърцето има 2 предсърдия и 1 камера и е разположено в перикардиална празнина. От камерата на сърцето напред излиза аорта, която се отваря на главовия синус. От последния води началото си висцералната артерия.[7]

Съдовата система е слабо развита и е съставена от лакуни.

Полова система[редактиране | редактиране на кода]

Ларва на хитон

С някои малки изключения хитоните са разделнополови животни. Половата им система е просто устроена и изградена от чифтна или нечифтна полова жлеза, чифтни полови проводници и отвори. Оплождането е външно в мантийната празнина, а яйцата се отделят поединично или на групи. При живораждащите видове оплождането е вътрешно. Развитието е с ларва трохофора, която за разлика от всички останали мекотели метаморфозира направо във възрастно животно.[7]

Отделителна система[редактиране | редактиране на кода]

Отделителната система при хитоните е изградена от чифтни бъбреци с V-образна форма, свързани с околосърдечната празнина.[7]

Нервна система[редактиране | редактиране на кода]

Нервната система е примитивна, съставена от окологлътъчен нервен пръстен и 4 нервни ствола.

Сетивните органи са представени от особени образувания – естети. Разположени са по гръбната повърхност на животното и компенсират редукцията на усетни органи по главата. Често групи от естети изграждат прости зрителни рецептори по повърхността на черупката. Ръбът на мантията е осеян с оцели и осезателни рецептори.[7] Около хрилете са разположени хеморецептори, а в устната празнина под радулата е разположен вкусовият орган.[9]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

На практика са разпространени във всички морета.[10]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Клас Панцерни мекотели

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))Schwabe, E., 2005. A catalogue of recent and fossil chitons (Mollusca: Polyplacophora) addenda. Novapex 6, 89 – 105.
  2. ((en))Stebbins, T.D., Eernisse, D.J., 2009. Chitons (Mollusca: Polyplacophora) known from benthic monitoring programs in the Southern California Bight. The Festivus 41, 53 – 100.
  3. Puchalski, S., Eernisse, D.J., Johnson, C.C., 2008. The effect of sampling bias on the fossil record of chitons (Mollusca, Polyplacophora). American Malacological Bulletin. 25, 87 – 95.
  4. Vinther, Jakob et al. The Early Cambrian Halkieria is a mollusc. // Zoologica Scripta 34 (1). Wiley online Library, January 2005. DOI:10.1111/j.1463-6409.2005.00177.x. p. 81 – 89. Посетен на 9 септември 2020. (на английски)
  5. P.J. Hayward, and J.S. Ryland. Handbook of the Marine Fauna of North-West Europe. Oxford University Press, 1996. ISBN 0-19-854055-8. с. 485.
  6. Treves, Keren et al. Aragonite Formation in the Chiton (Mollusca) Girdle. // Helvetica 86 (4). Wiley Online Library, April 2003. DOI:10.1002/hlca.200390096. p. 1101 – 1112. Посетен на 12 септември 2020. (на английски)
  7. а б в г д е Barnes, Robert D.. Invertebrate Zoology. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1982. ISBN 0-03-056747-5. p. 381 – 389. (на английски)
  8. animalnetwork.com
  9. Speiser, Daniel I. et al. A Chiton Uses Aragonite Lenses to Form Images. // Current Biology 21 (8). RELX Group plc, April 2011. DOI:10.1016/j.cub.2011.03.033. p. 665 – 670. Посетен на 11 септември 2020. (на английски)
  10. Панцирные моллюски. // Голяма съветска енциклопедия. Посетен на 25 октомври 2013. (на руски)