Папа Никита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Папа Никита е богомилски водач в Константинопол.

Известията за живота му са оскъдни и най-вече такива основани на църковни сведения. През 1160 отпътувал от Константинопол към Ломбардия с цел да укрепи вярата на местните катари, както и да отхвърли съмненията относно валидността на духовното им наследство (ordo), произлизащо от апостолите. Това се налагало, понеже местния катарски водач Марко, произхождал от българското наследство по косвен ред (ordo of Bulgaria), който се оспорвал от Никита. Марко получил consolamentum (духовно кръщение) от Никита, тъй като приспадал към абсолютния дуализъм на (ordo of Drugunthia or Dragovitia, т.е. от областта на драговитите около Бабуна (планина)), и който Марко бил получил посвещение или духовно кръщение от духовника Симон от Драговица. След като папа Никита изправил богомилските дела в Ломбардия, отпътувал за Лангедок.

През 1167 г. папа Никита взел участие в големия катарски събор в Сен Феликс дьо Караман, южно от Тулуза. На събора бил известен като българския съвършен богомил Никита.

Последните сведения за папа Никита го свързват отново в Ломбардия, където се опитвал да потуши раскола сред местните последователи на богомилството.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]