Патагонска мара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патагонска мара
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Свинчета (Caviidae)
род:Мари (Dolichotis)
вид:Патагонска мара (D. patagonum)
Научно наименование
(Zimmermann, 1780)
Разпространение
Патагонска мара в Общомедия
[ редактиране ]

Патагонска мара (Dolichotis patagonum) е едър южноамерикански гризач от род Мари Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек.[2]

Разпространение и подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща единствено в Аржентина. Разпространен е в ареал заключен на север от 28 паралел на юг до 50 паралел. Представен е от два подвида:

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.

Морфологичи особености[редактиране | редактиране на кода]

Патагонската мара на външен вид много прилича на заек.[3] Имат сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните.[4] Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена.[4] Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 cm, на опашката 4 –5 cm. Теглото на тялото е 8 – 16 kg. За разлика от останалите гризачи околоаналните жлези имат извод навън в областта на ануса[4].

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност[4]. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида са растителноядни като се хранят предимно със зелената част на растенията и плодове. Марите са предимно дневни животни и прекарват около 46% от ежедневната си дейност заети в хранене.[5]

Неприятели[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Най-уязвими са малките. Гризачите са и чест гостоприемник на нематоди от вида Wellcomia dolichotis[4].

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

В южна Аржентина марите се размножават от август до януари. Бременността продължава около 100 дни.[5] Обикновено ражданията в Патагония настъпват през месеците септември и октомври веднага след зимните дъждове и летния сух сезон. Обикновено раждат един път годишно.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Видът е обект на лов заради кожата и месото. Обработката на земята за селскостопански цели също е предпоставка за ограничаване на земите населени с мари. Конкуренцията за пасища с овцете и интродуцираните от Европа зайци е също предпоставка за намаляване на числеността на вида.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dolichotis patagonum (Zimmermann, 1780). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Ojeda, R. & Pardinas, U. Dolichotis patagonum // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2009. (на английски)
  3. Smythe. N., (1970) "On the existence of pursuit invitation signals in mammals". American Naturalist 104(938): 491-94.
  4. а б в г д Campos. C. M., Tognelli. M. F., Ojeda. R. A., (2001) Dolichotis patagonu, Mammalian Species, 625:1-5
  5. а б TABER AB (1987) "The Behavioural Ecology of the Mara". Dolichotis patagonum. Ph. D. Thesis, Belliol College, University of Oxford, Oxford, United Kingdom.