Патагонска мара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патагонска мара
Патагонски мари на полуостров Валдес, Патагония
Патагонски мари на полуостров Валдес, Патагония
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Свинчета (Caviidae)
род:Мари (Dolichotis)
вид:Патагонска мара (D. patagonum)
Научно наименование
Zimmermann, 1780 г.
Разпространение
Patagonian Mara Dolichotis patagonum distribution map.png
Патагонска мара в Общомедия
редактиране

Патагонска мара (Dolichotis patagonum) е едър южноамерикански гризач от род Мари Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек.[2]

Разпространение и подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща единствено в Аржентина. Разпространен е в ареал заключен на север от 28 паралел на юг до 50 паралел. Представен е от два подвида:

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.

Морфологичи особености[редактиране | редактиране на кода]

Патагонската мара на външен вид много прилича на заек.[3] Имат сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните.[4] Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена.[4] Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 cm, на опашката 4 –5 cm. Теглото на тялото е 8 – 16 kg. За разлика от останалите гризачи околоаналните жлези имат извод навън в областта на ануса[4].

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност[4]. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида са растителноядни като се хранят предимно със зелената част на растенията и плодове. Марите са предимно дневни животни и прекарват около 46% от ежедневната си дейност заети в хранене.[5]

Неприятели[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Най-уязвими са малките. Гризачите са и чест гостоприемник на нематоди от вида Wellcomia dolichotis[4].

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

В южна Аржентина марите се размножават от август до януари. Бременността продължава около 100 дни.[5] Обикновено ражданията в Патагония настъпват през месеците септември и октомври веднага след зимните дъждове и летния сух сезон. Обикновено раждат един път годишно.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Видът е обект на лов заради кожата и месото. Обработката на земята за селскостопански цели също е предпоставка за ограничаване на земите населени с мари. Конкуренцията за пасища с овцете и интродуцираните от Европа зайци е също предпоставка за намаляване на числеността на вида.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dolichotis patagonum (Zimmermann, 1780). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Ojeda, R. & Pardinas, U.. Dolichotis patagonum. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2009. (на английски)
  3. Smythe. N., (1970) "On the existence of pursuit invitation signals in mammals". American Naturalist 104(938): 491-94.
  4. а б в г д Campos. C. M., Tognelli. M. F., Ojeda. R. A., (2001) Dolichotis patagonu, Mammalian Species, 625:1-5
  5. а б TABER AB (1987) "The Behavioural Ecology of the Mara". Dolichotis patagonum. Ph. D. Thesis, Belliol College, University of Oxford, Oxford, United Kingdom.