Патлейнски манастир (XX век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
Входът към манастира
Входът към манастира
Карта
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоПатлейна
РелигияБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияВарненска и Великопреславска
ИзгражданеXX век
Състояниедействащ
Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
в Общомедия

Патлейнският манастир „Свети Пантелеймон“ е действащ мъжки български православен манастир във Варненската и Великопреславска епархия. Изграден е в непосредствена близост до едноименния манастир от IX век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен в местността Патлейна в Драгоевска планина високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав. Предполага се, че манастирът е дал и името на местността, в която се намира.[1]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1909 – 1914 г. са извършени разкопки и проучване на останките на по-стария манастир от IX век, който се намира наблизо. Патлейнският манастир е представлявал комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради. Оформени са три двора – съответно молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. От същото време IX – Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“.[2] Манастирът е обявен за паметник на културата.[3]

Сградата на манастира

През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля грандиозен план за възстановяване на манастира. Включват се жители от цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и начинанието му пропада. Новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него. В периода 1944 – 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. Имало е неуспешни опити да бъде върната на Варненско-преславската митрополия. През август 2006 г. сградата е продадена на търг.[4] Според Варненски и Великопреславски митрополит Кирил манастирът е закупен от поставено лице от Българската православна църква.[5] От 2016 г., за манастира се грижи архимандрит Константин. Върви активна работа по неговото възстановяване.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]