Пеетер Тороп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пеетер Тороп
Peeter Torop
естонски семиотик
Пеетер Тороп в Милано, март 2006 г., фотография Бруно Осимо
Пеетер Тороп в Милано, март 2006 г., фотография Бруно Осимо

Роден
28 ноември 1950 г. (66 г.)
Националност Флаг на Естония Естония
Научна дейност
Област История на литературата
Образование Тартуски университет,
Хелзинкски университет
Работил в Тартуски университет
Пеетер Тороп в Общомедия

Пеетер Тороп (на естонски: Peeter Torop, р. 28 ноември 1950 г., Талин) e естонски литературовед, културолог, семиотик. Представител на Московско-Тартуската семиотична школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пеетер Тороп завършва руска филология в Тартуския университет (1974). Защитава дисертация в Хелзинкския университет (1995). Асистент (1974–1976), старши преподавател (1976–1992), доцент (1996–1997) и професор (1998–) в Тартуския университет. Гост преподавател в Хелзинкския университет (1990–1996). Извънреден професор в Талинския педагогически институт (1998–1999). [1]

Тороп е един от сътрудниците на Юрий Лотман при подготовката на томовете от поредицата „Трудове по знакови системи“ (включително е един от членовете на редакционната колегия при последните пет тома, т.26-30, 1998–2002). Първата му по-значима студия е „Симултанност и диалогизъм в поетиката на Достоевски“ (1984, вып. XVII, с. 138–158), в която Тороп формулира теорията за трите хронотопа на литературното произведение – „топографически“, „психологически“ и „метафизически“ (тезите на студията попадат сред достатъчно значимите тези на Московско-Тартуската семиотична школа, намерили място в изданието „Материали към терминологичния речник на Московско-Тартуската семиотична школа“[2], Тарту, 1999).

Пеетер Тороп (2011)

Следвайки Роман Якобсон, Тороп развива семиотичен подход към теорията на превода. През 1995 г. в издателството на Тартуския университет е публикувана монографията на Тороп Тоталният превод, обобщаваща дългогодишните изследвания на Тороп в областта на преводознанието и защитена като дисертация в Хелзинки. През 2000 г. в Модена излиза италианският превод на книгата[3].

Президент на Естонската семиотична асоциация от 2006 г.[4] и професор по семиотика на културата в Тартуския университет.[5]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Награда „Възраждане на Естония“
  • 2011 – Орден на бялата звезда

Пеетер Тороп в България[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Тороп участва в работата на Ранноесенната школа по семиотика на Нов български университет през 1999 г.[6]

По-важни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги

Статии

  • 1991 – „The problem of intext + intertextuality of the poetic text“. – Pamietnik Literacki, 82, 236–246.
  • 1998 – „Dostojevski: juudikusimuse loogika“. – Looming, 10, 1569–1592.
  • 1998 – „Semiotics in Tartu“. – Sign Systems Studies, 26, 9–19.
  • 1998 – „Границы перевода (социосемиотический аспект семиотики перевода). – Sign Systems Studies, 26, 136–150.
  • 1999 – „Cultural semiotics and culture“. – Sign Systems Studies, 27, 9–23.
  • 1999 – „La traducibilita“. – Testo a fronte. Rivista semestrale di teoria e pratica della traduzione letteraria, 5–47.
  • 2000 – „Towards the semiotics of translation“. – Semiotica, 128, 597–609.
  • 2000 – „Интерсемиотическое пространство: Адрианополь в Петербурге „Преступления и наказания“ Ф. М. Достоевского. – Sign Systems Studies, 116–133.
  • 2000 – „Intersemiosis and Intersemiotic Translation“. – European Journal for Semiotic Studies, 12, 71–100.
  • 2000 – „New Tartu Semiotics“. – European Journal for Semiotic Studies, 12, 5–22.
  • 2001 – „Interneti lugemine“. – In: Kloostrist internetini: Eesti Raamatu Aasta lõppkonverents; Pärnu; 5-6 aprill, 2001. Tartu: Ilmamaa, 2001, 210–277.
  • 2001 – „The Possible Fate of the Semiotics of Translation“. – Interlitteraria, 5, 46–62.
  • 2002 – „Tõlkesemiootika poole“. – Akadeemia, 2, 332–350.
  • 2002 – „Introduction: Rereading of cultural semiotics“. – Sign Systems Studies, 30, 395–404.
  • 2002 – „Intersemiosis y traducción intersemiótica“. – Cuicuilco. Revista de la Escuela Nacional de Antropologia e Historia. Mexico: Escuela Nacional de Antropolog´ia e Historia, 13–42.
  • 2002 – „Translation as translating as culture“. – Sign Systems Studies, 30, 593–605.
  • 2003 – „Escola de Tartu como Escola“. – In: Irene Machado. Escola de Semiotica. A Experiencia de Tartu-Moscou para o Estudo da Cultura. Sao Paulo: Atelie Editorial, 69–95.
  • 2003 – „Biotranslation: Translation between umwelten“. – In: Petrilli, S. (ed.). Translation Translation. Amsterdam: Rodopi, 313–328. (в съавторство с Калеви Кул)
  • 2003 – „Intersemiosis and Intersemiotic Translation“. – In: Petrilli, S. (eds.). Translation Translation. Rodopi, 271–282.
  • 2003 – „Semiosphere and/as the research object of semiotics of culture“. – Sign Systems Studies, 31, 159–173.
  • 2004 – „Semiospherical understanding: Textuality“. – Sign Systems Studies, 31, 323–339.
  • 2004 – „Locations in Intersemiotic Space“. – In: Sarapik, V.; Näripea, E.; Tüür, K. (eds.). Place and Location. Studies in Environmental Aesthetics and Semiotics. Tallinn: Estonian Academy of Arts, 59–68.
  • 2005 – „Semiotics has no beginning“. – In: John Deeley. Basics of semiotics. Tartu: Tartu Ülikooli Kirjastus, 4–25. (в съавторство със С. Салупере и Калеви Кул)
  • 2005 – „La traduzione totale“. – In: Buffoni, F. (ed.). Traduttologia. La teoria della traduzione letteraria. Roma: Istituto Poligrafico e Zecca dello Stato S.p.A., 643–675.
  • 2005 – „Culture as translation: intersemiosis and intersemiotic translation“. – В: EFSS'2004 Culture and Text. Popova, M.N. (ed.). София: Издателство на Нов български университет, 100–113.
  • 2005 – „Semiospherical understanding: textuality, chronotopicality, multimediality“. – В: EFSS 2004, Culture and Text. Popova, M.N. (ed.). София: Издателство на Нов български университет, 83–99.
  • 2006 – „Tekst ja/kui struktuur“. – In: Juri Lotman. Kunstilise teksti struktuur. Tallinn: Tänapäev, 505–535.
  • 2006 – „Semiotics, Anthropology and Analysability of Culture“. – Sign Systems Studies, 34, 285–315.
  • 2006 – „Forced Translation“. – Baltic Horizons, 6, 49–57.
Пеетер Тороп през 2011 г.
  • 2007 – „Processual boundaries of translation: semiotics and translation studies“. – Semiotica, 163-1/4, 187–207. (в съавторство с Елин Сютисте)
  • 2007 – „Methodological remarks on the study of translation and translating“. – Semiotica, 163, 347-364.
  • 2007 – „The Widening of the Boundaries: Translation Studies and Semiotics of Translation“. – In: Hellman, B.; Huttunen, T.; Obatnin, G. (eds.). Varietas et concordia. Helsinki: Helsinki University, 197-209.
  • 2007 – „Distsiplinaarsed piirid, uurimisobjekti piirid ja teadlase identiteet“. – In: Vihalemm, R. (ed.). Teaduse uuringud: eesmärgid ja meetodid. Tartu: Tartu Ülikooli Kirjastus, 77–92.
  • 2007 – „Tõlketeadus, semiootika ja tõlkeprotsessi piirid“. – Keel ja Kirjandus, 554–570. (в съавторство с Елин Сютисте)
  • 2007 – „Montage and semiotics of culture“.
  • 2007 – „A Dialogue of Estonian and Hungarian Literary Semiotic Approaches. The Legacy of Russian Classics and the Lotmanian Critical heritage as „Our Text“. (в съавторство с Каталин Кроо)
  • 2008 – „Translation as Communication and Auto-Communication“. – Sign Systems Studies, 36.2, 375–397.
  • 2008 – „Античность в гетерофонии Достоевского“. – In: Kroó, K.; Torop, P. (eds.). Russian Text (19th Century) and Antiquity / Русский текст (19 век) и античность. Budapest, Tartu: L´Harmattan, 322–342.
  • 2008 – „Достоевский, Бахтин и семиотика скандала“. – В: Семиотика скандала. Букс, Н.; Пенская, Й. (ред.) Москва: Европа, 2008, (Механизмы культуры), 185–208.
  • 2008 – „Keisri hull“ ja eesti lood“. – In: Keisri hull. Jaan Kross. Tallinn: Eesti Päevaleht, Akadeemia, 319–331.
  • 2008 – „Перевод как комуникация и автокомуникация“. – Studia Slavica Savariensia, 381–397.
  • 2009 – „The Value of Historical Properties - Can the Semiotic Signs Load the Sustainability? (The Baltic Experience)“. – In: Maasikamäe, S. (ed.). Land Surveying and Land Management. Tartu: Eesti Maaülikool, 50–70. (в съавторство с К. Сак)
  • 2009 – „Social aspects of translation history or forced translation“. – In: Ritva Hartama-Heinonen, Irma Sorvali, Eero Tarasti, Eila Tarasti. (eds.). Kielen ja kulttuurin saloja. Imatra, Helsinki: International Semiotics Institute, 239–248.
  • 2009 – „Dialogue of Estonian and Hungarian literary semiotic approaches. The legacy of Russian classics and the Lotmanian critical heritage as „Our text“. – In: Eero Tarasti, Paul Forsell, Richard Littlefield (еds.). Communication: Understanding/Misunderstanding. Imatra, Helsinki: International Semiotics Institute, 791–807. (в съавторство с Каталин Кроо)
  • 2009 – „Lotmanian explosion“. – In: Grishakova, M. (ed.). Juri Lotman. Culture and Explosion. Berlin, New York: Walter de Gruyter & Co, XXVII–XXXIX.
  • 2010 – „Historical Identity of Translation: From Describability to Translatability of Time“. – Trames: Journal of the Humanities and Social Sciences, 14, 383–393. (в съавторство с Б. Осимо)
  • 2010 – „Oma Lotman“. – In: Lotman, Mihhail (ed.). Jalutuskäigud Lotmaniga. Tallinn: Tallinna Ülikooli Kirjastus, 335–342.
  • 2010 – „Tartu koolkond kui koolkond“. – In: Lotman, Mihhail (ed.). Jalutuskäigud Lotmaniga. Tallinna Ülikooli Kirjastus, 343–371.
  • 2010 – „Intersemiotic Dynamics in Gogol's „Vii“: „C'est la vie“. – Néprajzi látóhatár, XIX, 85–102. (в съавторство с Каталин Кроо)
  • 2011 – „Преводът като комуникация и автокомуникация“. – Семиотиката в действие III, София, Нов български университет.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]