Пенчо Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенчо Петров
български актьор
Роден: 26 юни 1914 г.
Починал: 15 януари 1995 г. (80 г.)

Пенчо Петров е известен български актьор, играл в някои от легендарните български филми („Любимец 13“, „Две победи“) и с над 250 роли в театъра.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Петров е роден в град Дряново на 26 юни 1914 година. Завършва там средното си образование, а през 1932–1933 постъпва като актьор в Русенския общински театър. Играе на сцените на театъра в Бургас, в няколко пътуващи театри, в софийските Народен театър „Иван Вазов“, Народния театър за младежта, Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и в Националния музикален театър „Стефан Македонски“.

През 1957 година става един от основателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София. Безспорен майстор на комедийните роли.

Участвувал е в 11 филма, между които са емблематичните за българското кино „Две победи“ (директорът Калпазанов), „Любимец 13“ (директорът Строгов), „Невероятна история“ (професорът) и други.

Постоянен сътрудник е на Радио София, където има над 800 участия, особено в ролята на Миладин в популярното предаване „Костадин и Миладин“.

В кариерата си е играл заедно с величия като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Татяна Лолова и други. Почива на 15 януари 1995 година.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „История на град Дряново“ — проф. Петър Чолов
  • „Дряновски дейци“ — проф. Петър Чолов, Генчо Витанов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]