Петер Апиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Апиан
Peter Bienewitz
германски учен

Роден
Починал
21 април 1552 г. (57 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област География, астрономия, математика
Образование Лайпцигски университет,
Виенски университет
Петер Апиан в Общомедия

Петер Апиан (на латински: Petrus Apianus; роден като Петер Беневиц, на немски: Peter (von) Bienewitz) е германски учен от времето на Ренесанса. Той е картограф, географ, астроном и математик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1495 година в Лайсниг, Саксония, в семейството на обущар. От 1516 до 1519 учи в Университета в Лайпциг, като по това време приема латинизираната форма на името си[1] – Apianus (на лат. Apis означава „пчела“; Biene е немската дума за „пчела“). През 1519 се премества във Виена и продължава обучението си във Виенския университет, който е считан за един от водещите университети по география и математика. След завършване на университета през 1521 г., се премества в Регенсбург и след това в Ландсхут. В Ландсхут, публикува първия вариант на своя труд Liber Cosmographicus (1524), за мореплаването и астрономията, който впоследствие е преиздаван около 30 пъти на 14 езика, като остава популярен до края на 16 век. През 1526 се жени и става баща на 14 деца. Синът му Филип Апиан също е известен математик и картограф.[2]

През 1527 г. става професор по математика в Инголщат, макар че има само бакалавърска титла. Там основава и собствена печатница, където печата Tabula Hungariae – най-известната, все още запазена карта на Унгария, както и една от първите карти със систематична проекция на цялото земно кълбо – Tipus Orbis Universalis. Пълното ѝ заглавие: Tipus Orbis universalis Iuxta Ptolomei Cosmographi Traditionem et Americi Vespucii Aliorque Lustrationes A Petro Apiano Leysnico Elucbrat An. Do. M.DXX. и с него е отпечатана в изданието на книгата на Гай Юлий Солин Polyhistor, направено във Виена; две години по-късно е включена и в De Situ Orbis на Помпоний Мела издадена в Базел; По-късно, неговата печатница става известна със своите висококачествени издания на географски и картографски работи. Чрез работата си, Апиан става любимец на император Карл V. През 1540 е отпечатана Astronomicum Caesareum, посветена на Чарлз V. Чарлз му обещава кралска сума (3000 златни гулдена) и го назначава в двора за математик. Това спомага за репутация му на виден учен.

Въпреки многото обаждания от други университети, включително Лайпциг, Падуа, Тюбинген и Виена, Апиан остава в Инголщат до смъртта си. Работа му е включена в математиката (през 1527 г. публикува вариант на триъгълника на Паскал, а 1534 – таблица на Синеш) и в астрономията. В 1531, Апиан наблюдава комета и открива, че опашката на кометата е винаги точка далеч от Слънцето. Той проектира слънчеви часовници, публикува наръчници за астрономически инструменти и измервателни уреди, полезни за изчисляване на времето и разстоянието за астрономически и астрологически приложения. Събира данни за движението на планетите, развива методика за измерването на географски дължини и описва Халеевите комети.[2]

Умира на 21 април 1552 година в Инголщат на 57-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Folium populi, 1533
  • Лунният кратер Апиан носи името на Петер Апиан.
  • Неговото име носи и училище в родния му град Лайсниг.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Апианус, е латинското прилагателно „пчелен“ (от apis – пчела), взето като превод за Биневицм което пък съдържа немската дума за пчела (biene)
  2. а б ((de)) Röttel К., Peter Apian – Leben und Werk