Направо към съдържанието

Петер Биксел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Биксел
Peter Bichsel
Петер Биксел през 2012 г.
Петер Биксел през 2012 г.
Роден24 март 1935 г. (89 г.)
Професияписател, колумнист
Националност Швейцария
Жанрроман, разказ, радиопиеса
Дебютни творби„Опити върху Джино“ (1960)
Подпис
Уебсайт
Петер Биксел в Общомедия

Петер Биксел (на немски: Peter Bichsel) е швейцарски белетрист, колумнист, автор на книги за деца и радиопиеси.

Петер Биксел израства в семейството на занаятчия, първо в Люцерн, а после в Олтен. В педагогическия семинар в Золотурн се обучава за начален учител. През 1956 г. се жени и става баща на дъщеря и син.

През 1967 г. Петер Биксел встъпва в Швейцарската социалдемократическа партия, която напуска през 1995 г.[1] Сам той се определя като социалист. До 1968 г. (и еднократно през 1973 г.) работи като първоначален учител. Тясно приятелство го свързва с швеийцарския писател Макс Фриш до смъртта му през 1991 г.

Петер Биксел живее в село Белах край Золотурн.

След малки публикации във вестници – предимно поезия – през 1960 г. излиза като самиздат първият му опит в прозата. През зимата на 1963/64 г. взима участие в курс по творческо писане в Берлин, воден от Валтер Хьолерер.

През 1964 г. става бързо известен със своите „Кратки истории“ от сборника „Всъщност госпожа Блум искаше да се запознае с млекаря“ (Eigentlich möchte Frau Blum den Milchmann kennenlernen). С въодушевление е приет в свободното писателско сдружение „Група 47“, което през 1965 г. му присъжда литературната си награда.

Петер Биксел е член на Академията на изкуствата в Берлин и член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат.

  • Versuche über Gino, 1960
  • Eigentlich möchte Frau Blum den Milchmann kennenlernen (21 Kurzgeschichten) 1964
  • Das Gästehaus, Gemeinschaftsroman, mit Walter Höllerer und Anderen, 1965
  • Die Jahreszeiten (Roman), 1967
  • Kindergeschichten (7 Kurzgeschichten), 1969
  • Des Schweizers Schweiz (Aufsätze), 1969
  • Stockwerke, (Prosa), 1974
  • Geschichten zur falschen Zeit. Kolumnen 1975 – 1978, 1979
  • Der Leser. Das Erzählen, 1982
  • Schulmeistereien (Reden und Aufsätze), 1985
  • Der Busant. Von Trinkern, Polizisten und der schönen Magelone, 1985
  • Irgendwo anderswo. Kolumnen 1980 – 1985, 1986
  • Möchten Sie Mozart gewesen sein? Meditation zu Mozarts Credo-Messe KV 257 / Predigt für die andern. Eine Rede für Fernsehprediger, 1990
  • Im Gegenteil. Kolumnen 1986 – 1990, 1990
  • Zur Stadt Paris (Geschichten), 1993
  • Cuny-Geschichten, 1994
  • Gegen unseren Briefträger konnte man nichts machen. Kolumnen 1990 – 1994, 1995
  • Ein Tisch ist ein Tisch, 1995
  • Die Totaldemokraten. Aufsätze über die Schweiz, 1998
  • Cherubin Hammer und Cherubin Hammer (Erzählung), 1999
  • Am Ende der Revolution – Staaten ohne Citoyens, 1999
  • Alles von mir gelernt. Kolumnen 1995 – 1999, 2000
  • Eisenbahnfahren, 2002
  • Doktor Schleyers isabellenfarbige Winterschule. Kolumnen 2000 – 2002, 2003
  • Das süße Gift der Buchstaben. Reden zur Literatur, 2004
  • Wo wir wohnen (Geschichten), 2004
  • Von der Erfindung der heiligen Schriften (Rede anlässlich der Verleihung der Ehrendoktorwürde), 2004
  • Kolumnen, Kolumnen, 2005
  • Geschichten, 2005
  • Dezembergeschichten, 2007
  • Heute kommt Johnson nicht. Kolumnen 2005 – 2008, 2008.
  • Über Gott und die Welt. Texte zur Religion, 2009
  • Das ist schnell gesagt. Sätze aus dem Werk, 2011
  • Im Hafen von Bern im Frühling. Kolumnen 2008 – 2011, 2012
  • Über das Wetter reden. Kolumnen 2012 – 2015, 2015
  • 1971: Inhaltsangabe der Langeweile
  • 1983 – 1997: Beiträge für die Sendung Zytlupe
  • 2015: Eigentlich möchte Frau Blum den Milchmann kennen lernen
Петер Биксел през 2011 г.