Петер О. Хотевиц

Петер О. Хотевиц
Peter O. Chotjewitz
	Петер О. Хотевиц Peter O. Chotjewitz
Роден	14 юни 1934 г. Берлин, Германия
Починал	15 декември 2010 г. (76 г.) Щутгарт, Германия
Професия	писател, преводач, юрист
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, радиопиеса
Награди	„Награда Георг Макензен“ (1969)
Уебсайт	Страница в IMDb

Петер О. Хотевиц (на немски: Peter O. Chotjewitz) е немски писател, преводач и юрист, автор на романи, разкази и радиопиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петер О. Хотевиц е роден през 1934 г. в Берлин в семейството на художник-приложник и чиновничка. В края на 1945 г. семейството се мести в северен Хесен, където до 1955 г. Хотевиц живее на село.

Учи в гимназия и от 1948 до 1950 г. се обучава за бояджия и завършва с изпит за правоспособност. Наред с това учи в Касел във вечерна гимназия и през 1955 г. полага матура.

После следва право в университетите на Франкфурт на Майн и Мюнхен. От 1961 г. е стажант в „Берлинския върховен съд“. Започва второ следване по публицистика, история и философия в Свободния университет на Берлин. През 1965 г. полага нужния втори юридически държавен изпит.

След това живее като писател на свободна практика.

От 1976 до 1973 г. пребивава в Рим като стипендиант на „Villa assimo“, а после се завръща във ФРГ.

През декември 1969 г. установява контакт с основателите на терористичната организация Фракция Червена армия Андреас Баадер и Гудрун Енслин по време на техния престой в Италия. Когато през април 1970 г. Баадер е арестуван в Берлин, той се легитимира с паспорт на името на Петер Хотевиц. По-късно Хотевиц е защитник на Баадер в процеса срещу него.

В ранната си литературна дейност Хотевиц създава експериментални текстове, в които използва колажи и монтажна техника. През 70-те години преминава към лявоангажирано, реалистично творчество.

Освен собствените му произведения, от значение са преводите му от италиански – пресъздава на немски почти всички пиеси на Дарио Фо.

Последната му творба, романът „Моят приятел Клаус“ („Mein Freund Klaus“), излиза през 2004 г.^[1]

От 1995 г. писателят живее в Щутгарт. Член е на Съюза на немските писатели.

Умира през 2010 г. на 76-годишна възраст.^[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Hommage à Frantek, 1965
Ulmer Brettspiele, 1965
Die Insel. Erzählungen auf dem Bärenauge, 1968
Roman. Ein Anpassungsmuster, 1968
Abschied von Michalik, 1969
Freude am Es, 1969
Vom Leben und Lernen. Stereotexte, Hörspiele, 1969, 2004
Die Trauer im Auge des Ochsen, 1972
Itschi hat ein Floh im Ohr, Datschi eine Meise, 1973
Kinder, Kinder!, 1973
Malavita, 1973
Reden ist tödlich, schweigen auch, 1974
Die Briganten, 1976
Durch Schaden wird man dumm, 1976
Die Gegenstände der Gedankenstille, 1976
Der dreißigjährige Friede, 1977
Die Herren des Morgengrauens, 1978
Saumlos, Königstein im Taunus 1979, 2004
Die mit Tränen säen, 1980
Mein Mann ist verhindert, 1985
Der Mord in Davos, 1986
Tod durch Leere, 1986
Die Juden von Rhina, 1988
Die Rückkehr des Hausherrn, 1991
Straßenkinder, 1991
Mein Schatz unterm Dachboden, 1995
Kannibalen, 1997
Rom – Spaziergänge auf der Antike, 1999
Das Wespennest, 1999
Als würdet ihr leben, 2001
Der Fall Hypatia, 2002
Machiavellis letzter Brief, 2003
Urlaub auf dem Land, 2004
Alles über Leonardo aus Vinci, 2004
Fast letzte Erzählungen, 2007
Mein Freund Klaus, 2007, 2014
Fast letzte Erzählungen 2, 2009
Fast letzte Erzählungen 3, 2010
Fast letzte Erzählungen 4, 2010
49 VIPs Simultantexte, 2010
Tief ausatmen, 2012
Mein Freund Klaus, 2014

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1969: „Награда Георг Макензен“
2000: Literaturpreis der Stadt Stuttgart

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Sebastian Hammelehle: Alles begann in einer Lesbenbar, Spiegel Online, 15. Dezember 2010

[2] Jan Süselbeck: Spätrömische Dekadenz stand ihm gut, taz.de, 15. Dezember 2010

[1]

[2]