Петер Хениш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Хениш
Peter Henisch
Петер Хениш през 2011 г.
Петер Хениш през 2011 г.
Роден 27 август 1943 г. (76 г.)
Професия писател, драматург, поет
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, пиеса, стихотворение
Дебютни творби „Хамлет остава“, разкази (1971)
Награди Литературна награда на Виена (2009)
Австрийска награда за художествена литература (2014)
Уебсайт www.peter-henisch.at
Петер Хениш в Общомедия

Петер Хениш (на немски: Peter Henisch) е австрийски писател, журналист и музикант. Автор е на романи, пиеси, стихотворения и радиодрами.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петер Хениш във Виена, 1974 г.
Петер Хениш (2018 г.)

Петер Хениш е роден във Виена през последните години на Втората световна война, когато неговият баща си създава име като фотограф и кореспондент на Вермахта. След 1945 г. баща му работи за социалдемократичните медии.

Първите си писателски опити Петер Хениш прави след полагането на матура, като става доброволен сътрудник на виенския „Арбайтерцайтунг“ – централен орган на Социалдемократическата партия на Австрия.

После Хениш следва германистика, философия, история и психология. Докторската му работа върху Ернст Блох остава незавършена.

След 1971 г. Петер Хениш живее като писател на свободна практика във Виена, Долна Австрия и Тоскана. За първи път привлича вниманието със сборника разкази „Хамлет остава“ (Hamlet bleibt) (1971). От 1972 г. е литературен редактор в списанието на Младежки театър „Нови пътища“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-известната творба на Петер Хениш е романът му „Дребната фигура на моя баща“ (Die kleine Figur meines Vaters), публикуван през 1975 г. и преработван през 1987 и 2003 г. Екранизацията на романа е от 1979 г. Тук писателят разисква миналото на баща си като официален военен фотограф по време на Третия райх.

Петер Хениш създава литературното списание „Веспеннест“.

Като музикант Хениш става съосновател, автор на песни и певец на групата „Виенска плът и кръв“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hamlet bleibt, 1971
  • Vom Baronkarl. Peripheriegeschichten und andere Prosa, 1972
  • Wiener Fleisch und Blut, 1975
  • Die kleine Figur meines Vaters, 1975
  • Mir selbst auf der Spur. Hiob, Gedichte, 1977
  • Der Mai ist vorbei, 1978
  • Lumpazi moribundus, 1978
  • Zwischeneiszeit, 1979
  • Vagabunden-Geschichten, 1980
  • Bali oder Swoboda steigt aus, 1981
  • Das Wiener Kochbuch, 1982
  • Zwischen allen Sesseln, 1982
  • Hoffmanns Erzählungen. Aufzeichnungen eines verwirrten Germanisten, 1983
  • Pepi Prohaska Prophet, 1986
  • Die kleine Figur meines Vaters, überarbeitete Neufassung, 1987
  • Steins Paranoia, 1988
  • Hamlet, Hiob, Heine, Gedichte, 1989
  • Morrisons Versteck, 1991
  • Baronkarl. Alte und neue Peripheriegeschichten, 1992
  • Vom Wunsch, Indianer zu werden. Wie Franz Kafka Karl May traf und trotzdem nicht in Amerika landete, 1994
  • Kommt eh der Komet, 1995
  • Ironie und was daraus wird. Drei Vorlesungen, 1995
  • Schwarzer Peter, 2000
  • Black Peter's Songbook, 2001
  • Morrisons Versteck. Überarbeitete und ergänzte Neufassung, 2001
  • Die kleine Figur meines Vaters, aktualisierte Neuauflage, 2003
  • Die schwangere Madonna, Roman, 2005
  • Eine sehr kleine Frau, Roman, 2007
  • Der verirrte Messias, Roman, 2009
  • Großes Finale für Novak, Roman, 2011
  • Mortimer & Miss Molly, Roman, 2013
  • Außenseiter aus Passion, Texte zu Politik, Literatur und Gesellschaft aus vier Jahrzehnten, 2013
  • Suchbild mit Katze, Roman, 2016

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Lumpazimoribundus. Antiposse mit Gesang, 1976
  • Hoffmann oder die Renitenz, 1984
  • Wunsch, Indianer zu werden, 1992

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Hoffmann oder die Renitenz, 1987
  • Geht´s mir, bittschön, aus der Sonn!, 1992
  • Vom Wunsch, Indianer zu werden oder Wie Franz Kafka Karl May traf und trotzdem nicht in Amerika landete, 1992
  • Kommt eh der Komet, 1996

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]