Петър Ангелов (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Ангелов.

Петър Ангелов
български историк
Роден
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Семейство
Баща Димитър Ангелов

Петър Димитров Ангелов е български историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ангелов е роден на 28 декември 1951 г. в София. Син на византолога академик Димитър Ангелов (1917-1996).

Доктор по история с дисертация на тема „Българо-сръбските политически отношения през XIV век“ (1978), доктор на историческите науки с дисертация на тема „Българите през погледа на византийците VII-XIV век“ (1998). Професор по средновековна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1999). От 1994 до 2003 г. — ръководител на Катедрата по българска история в СУ.

От 1981 до 1989 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Българската средновековна дипломация. С., 1988, 196 с. (монография).
  • България и българите в представите на византийците. С., 1999, 285 с. (монография).
  • История на българите. Т. 1. (Дял I: държава, икономика, институции, образи на българите, дипломация, политическа история – 200 стр. са на П. Ангелов). Изд. Труд, С., 2003.

Статии и студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Към въпроса за Стратегикона на Псевдомаврикий като исторически извор. – В: Студентски проучвания, Т. 1, 1973, 91-107.
  • Сведения на Псевдосфранцес за българската история. – Векове, 3, 1979, 17-22.
  • Грамотите на Стефан Душан за манастира „Св. Никола Мрачки“ и българо-сръбските отношения. – Исторически преглед, 1, 1979, 109-116.
  • Болгаро-сербские политические отношения в годы правления царя Феодора Святослава и короля Стефана Милутина. – Etudes Balkaniques 4, 1979, 108-117.
  • Българо-сръбските отношения при царуването на Иван Александър (1331-1371) и Стефан Душан (1331-1355). – ГСУ-ИФ, 72, 1978, С., 1982, 95-118.
  • Названията „България“ и „българи“ в титулатурата на сръбските крале от ХIV в. – Векове, 2, 1979, 48-54.
  • Демографският облик на град Охрид (ХIII-ХIV в.). – Векове, 5, 1981, 16-22.
  • Житието на Стефан Дечански от Григорий Цамблак в сръбските родослови и летописи. – В: Търновска книжовна школа, 3, 1980, 347-351.
  • София в старобългарската книжнина. – В: Средновековният български град, С., 1980, 365-371.
  • Образуването на българската държава в съвременната българска медиевистика. – ВИСб., 1, 1980, 3, 71-84.
  • Болгарская история в сербских родословных текстах и летописях (IХ-ХIV вв.). – Palaeobulgarica 2, 1981, 19-34.
  • A propos des relations politiques bulgaro-serbes sous le regne de Ivan Asen II (1218-1241). – Etudes balkaniques 4, 1981, 124-132.
  • Военните договори на Първата българска държава. – ВИСб., 1, 1981, 54-68.
  • Военните договори на Втората българска държава. – ВИСб., 6, 1985, 87-105.
  • България и балканските военни съюзи срещу турския нашественик. – ВИСб., 4, 1982, 126-139.
  • La diplomatie medievale bulgare. – BHR, 4, 1982, 67-83.
  • България и Сърбия в борбата срещу османските нашественици. – В: България и Балканите 681-1981, С., 1983, 164-172.
  • Югозападните български земи в политиката на цар Иван Александър. – Векове, 4, 1983, 32-42.
  • Principles of Bulgarian medieval diplomacy. – Palaeobulgarica 3, 1985, 11-26.
  • Роль дипломации в создание и укреплении болгарского государства. – В: Этносоциальная и политическая структура раннефеодальных славянских государств и народностей, М., 1987, 174-180.
  • Дипломацията на славяни и прабългари (VI-VII в.). – Векове, 3, 1986, 25-32.
  • Наемничеството в средновековна България. – ВИСб., 6, 1987, 3-18.
  • Българските средновековни пратеничества. – Векове, 2, 1987, 5-17.
  • Ролята на християнството в развитието на средновековната българска дипломация. – ГСУ, Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 1, 1987, 73-88.
  • Историческият аргумент в средновековната българска дипломация. – Palaeobulgarica, XII, 2, 1988, 45-53.
  • Идеята за етническата близост между българи и сърби в навечерието на османското завоевание. – ГСУ, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, Т., 19-26.
  • Военна сила и дипломация в средновековна България. – ВИСб., 5, 1990, 3-13.
  • Фактори за появата на кризисни явления в средновековна България. – В: Кризата в Историята. С., 1991, 28-37.
  • Българите през погледа на византийците. – История, 1, 1993, 19-35.
  • Българите в Македония през средните векове. – Мак. преглед, 1, 1994, 27-50.
  • The Bulgarians through the eyes of the Byzantines. – BHR, 4, 1994, 18-33.
  • Владетелите на езическа България през погледа на византийците. – Известия на Националния център по военна история, Т. 56, 1994, 3-26.
  • Ролята на средновековния български владетел в дипломацията. – В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 9-16.
  • България между Рим и Константинопол. – В: Личността в историята. Алтернативата в историята. С., 1995, 99-104.
  • Княз Борис I през погледа на византийците. – Минало, 1, 1995, 23-32.
  • Отношенията между балканските държави отразени в грамотите на манастира Зограф от ХIV в. – В: Светогорската обител Зограф, 1, С., 1995, 33-41.
  • Цар Самуил и неговите наследници през погледа на византийците. – Мак. преглед, 2, 1996, 141-155.
  • Образа на врага в разказа на зографските мъченици. – В: Светогорската обител Зограф, 2, 1996, 191-197.
  • Как е изглеждал средновековният българин в очите на византийците. – В: История на българите: потребност от нов подход, преоценки, II част, С., 1998, 75-111.
  • Византийците през погледа на средновековния българин. – В: Сб. Балканското културно наследство и Визания. С., 2001.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]