Петър Вичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петър Вичев
български революционер
Петър Вичев
Петър Вичев

Роден
Починал
14 юни 1933 г. (48 г.)

Петър Вичев Коцев е изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа и журналист. Той е редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София, 1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932). Националреволюционер, автономист, сътрудничи с комунистите от добруджанското революционно движение.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметната плоча на дома на Вичев
Къщата на Вичев на адрес ул. „Иван Шишман“ № 31, София

Баща му Вичо Коцев е ковач, а майка му Евдокия Миткова е домакиня. Има 2 сестри и брат. Завършва педагогическото училище в Силистра. Жени се за Кина Иванчева – Тенева и заминават за Брюксел, където завършва право с докторат. След завръщането си в България се занимава с журналистика и политика. Застава начело на добруджанската емиграция в София. Участва в научната експедиция „Добруджа – 1917 г.

След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното българско население. През февруари 1914 г. основава дружеството „Добруджанско братство“. След края на Първата световна война (1914 – 1918), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в нейния изпълнителен комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е сред основателите на Добруджанската революционна организация и член на нейния Централен комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Добруджанско знаме“ (1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (1926 – 1934). Собственик на най-голямото питейно заведение в София „Алказар“. Член на ръководството на Международната лига за мир и свобода.

Заради левите си убеждения е убит от дейци от десницата на ВМРО в центъра на София на 14 юни 1933 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]