Петър Гещаков
| Петър Гещаков | |
| български революционер | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петър Търпев Гещаков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Гещаков е роден през 1858 година[2] в битолското село Гявато, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и става член на Цариградския революционен комитет. Заедно с Васил от Баница, Кръсте Халев от Езерани и още един деец оглавява организация, която събира пари и хора за Революционната организация с център в Българската болница в Цариград. Четиримата са арестувани и лежат два месеца, но с по 9 наполеона подкуп са освободени. Гещаков се завръща в Гявато и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, в което е изгорена къщата му. След въстанието продължава да се занимава с революционна дейност[1] по собствените му думи „за Македония и България“. След установяването на сръбска власт във Вардарска Македония продължава да е член на организацията до 1925 година. Преследван е от новите сръбски власти, които в 1915 година изгарят къщата му, като жена му умира. Вследствие на преследванията Гещаков ослепява.[3]
На 26 март 1943 година, като жител на Гявото, подава молба за народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 208.
- ↑ Към 26 март 1943 година е на 85 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 209.
