Петър Димитров (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Димитров.

Петър Димитров
български дипломат
Роден
Починал
21 или 23 февруари 1919

Образование Робърт колеж

Петър Димитров е български дипломат, общественик и просветен деец от последната четвърт на XIX и началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършил образованието си в Робърт колеж през 1872 г., Димитров учителства известно време в родното си село Жеравна, след което се завръща като преподавател в колежа в Цариград. През 1876 г. съпровожда и подпомага американския консул Юджийн Скайлър при анкетата му за потушаването на Априлското въстание в Пловдивско, Сливенско и Търновско[1]. Превежда публикации на Уилям Гладстон за кланетата над българите. До 1879 г. работи като политически редактор на цариградския вестник „Зорница“, финансиран от американски мисионери. След това се установява в Източна Румелия. Избран е за депутат в Областното събрание и работи в Дирекцията на вътрешните работи. От 1881 г. в продължение на 9 години е префект (управител) на Пловдивски окръг[2].

На 4 септември 1885 г. – 2 дни преди СъединениетоОбластният директорат (правителството) на Източна Румелия, изпраща Димитров да въдвори ред в бунтуващото се село Голямо Конаре. Въпреки нареждането той не взима войска със себе си. Арестуван е от въстаниците, които потеглят към Пловдив, за да свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и директорите (министрите)[3].

След присъединяването на Румелия към Княжество България правителството на Каравелов утвърждава Димитров за пловдивски окръжен управител. В преговори с емисари на султана през ноември 1885 г. той отбива опита на Високата порта да се възползва от Сръбско-българската война и да наложи османски комисар в Южна България[4].

Димитров е сред 2-та български делегати в българо-турската комисия, която преговаря през лятото на 1886 г. за ревизия на Органическия устав на Източна Румелия[5].

През 1890 г. Димитров минава на дипломатическа служба като български дипломатически агент в Белград, от 1892 до 1897 г. е в Цариград. През 1903 – 1905 г. представлява България в Букурещ и Атина. До 1909 г. е на дипломатически мисии в редица европейски столици[2].

Към края на живота си издава спомени за сътрудничеството със Скайлър при проучването на Априлското въстание и за участието си в събитията около Съединението на Източна Румелия и Княжество България[2][6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Washburn, George. Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College. 1. Boston & New York, Houghton Mufflin Company, 1909. с. 110. Посетен на 26 март 2016. via Internet Archive
  2. а б в Енциклопедия „България“. София, Издателство на БАН, т. 2 (1981), с. 324
  3. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 494 – 498. Посетен на 26.03.2016.
  4. Радев 1990, с. 683 – 684.
  5. Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България. Пловдив, 2010, с. 180 – 182. Посетен на 05.06.2015
  6. Димитров, Петър. Спомени от изследванията на турските свирепства при потушаването на българското въстание през 1876 г. и по резултата от тия изследвания. 1. София, 1901.