Петър Иванов (Елшани)
| Петър Иванов | |
| деец на ВМОК | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петър Иванов Христов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1876 година[2] в охридското село Елшани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] Емигрира в Свободна България и работи във Варна, където се присъединява към Върховния комитет. На 10 юни 1902 година влиза в четата на Никола Лефтеров, в която е взводен командир. По време на Горноджумайското въстание на 23 август 1902 година се сражава заедно със сборните чети на мичман Тодор Саев и Дончо Златков в местността Коматница при село Тросково, Горноджумайско. След това с четата на мичман Саев на 21 септември се сражава в местността Куклите при село Железница, на 20 октомври в местността Сейменци при село Падеж, на 30 октомври в местността Прикреш при село Лешко, Горноджумайско, на 26 октомври при местността Сейкова поляна, Разложко. На 6 април 1903 година с четата на Лефтеров участва в големия бой в местността Готен, Малашевско.[3]
Действа с четата и по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година заедно със сборните чети под командването на полковник Анастас Янков. Сражава се на 1 септември 1903 година в боя в местността Цветков гроб при село Пирин, Мелнишко и на 14 септември в местността Капишник при село Бачево, Разложко.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и действа с четата на Коста Попето[4] и партизанския отряд на Никола Лефтеров, с който взима участие в сраженията с турската войска в Горноджумайско, Мелнишко и Петричко и през Междусъюзническата война в 1913 година с гръцките войски при Чай Ази, Ангиста и Пърнар Даг, а така също и със сръбските войски при Султан тепе, село Цера и Дулица.[3]
В 1915 година е подвойвода на четата на Наум Йосифов, действаща в родното му Охридско.[3]
През Първата световна война служи в 4-та рота на 60-и пехотен полк на 11-а дивизия.[3]
На 22 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 31.
- ↑ Към 22 март 1943 година е на 67 години.
- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
