Петър Йосифов (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Йосифов
български архитект
Роден
Починал
1959 г. (89 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Петър Йосифов е български архитект и представител на пиротската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1870 г. в семейството на Тоша Йосифов[1] в град Пирот[2] в тогавашната Османска империя. Клаузите на Берлинския договор от 1878 г. отреждат областта да бъде предадена на Княжество Сърбия, което води до емиграция на пиротчани към възстановената българска държава, сред които и бъдещият архитект.

Близо до Пирот[редактиране | редактиране на кода]

Семейството му се заселва в близкото до Пирот градче Цариброд. Именно в къщата на Йосифови в Цариброд отсяда „патриархът на българската литература“ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война от 1885 г.[1] Заедно със свои съученици Йосифов се грижи за ранени български войници в царибродската гостилница, превърната в превързочен пункт. В хода на войната през гостилницата минава дори Княз Батенберг, а там за първи път Вазов чете строфи от стихотворението „Новото гробище над Сливница“[1].

Софийски период[редактиране | редактиране на кода]

Завършва образованието си в елитния Технически университет в Брауншвайг, където се запознава с бъдещата си съпруга, германката Анна Хен. Двамата се връщат в България през 1900 г.[3] Към онзи момент Анна вече е художник с практика зад гърба си и се включва активно в българския културен живот, и намира топъл прием сред артистичните среди на столицата[3]. За нуждите на семейство Йосифови арх. Пенчо Койчев построява къща до Руски паметник – един от ранните образци на стила сецесион в България[4].

Петър Йосифов, отбелязан като P. Iossifoff, ingénieur, е сред пиротчаните видни софийски жители, което през 1919 г. се подписват под Адрес-плебисцит[5] с настояване Пиротско да не бъде връщано на югославската държава след Първа световна война.

Умира през 1959 г. Погребан е в Парцел 22 на Централните софийски гробища[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]