Петър Нойков
| Петър Нойков | |
|---|---|
| български педагог | |
| Роден |
Петър Михайлов Нойков
|
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Работил в | Софийски университет |
Петър Михайлов Нойков е български педагог.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 април 1868 г. в Ямбол. Учи педагогика и философия в Берлин и Лайпцигския университет, където през 1898 г. завършва с докторат. През 1899 – 1900 г. е учител в Първа мъжка гимназия в София. От 1900 г. е доцент в Софийския университет, а през 1905 г. става първият български професор по история на българското образование. В периода 1911 – 1912 и 1914 – 1915 е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1910 до 1920 г. е ръководител на катедрата по педагогика.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Работи в областта на общата педагогика, дидактиката, сравнителната педагогика, историята на педагогиката и българското образование, детската и педагогическата психология и социологията.[1]
Автор е на трудовете:
- „Учение за активното образование“ (1906);
- „Педагогията на Л. Н. Толстоя“ (1909);
- „Поглед върху развитието на българското образование до Паисия“ (1925);
- „Поглед върху развитието на българското образование от Паисия до края на XIX век“ (1926).[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3124 – 3125.