Петър Нойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Нойков
български педагог
Роден
Петър Михайлов Нойков
Починал

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Педагогика
Работил в Софийски университет

Петър Михайлов Нойков е български педагог.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 април 1868 г. в Ямбол. Учи педагогика и философия в Берлин и Лайпцигския университет, където през 1898 г. завършва с докторат. През 1899 – 1900 г. е учител в Първа мъжка гимназия в София. От 1900 г. е доцент в Софийския университет, а през 1905 г. става първият български професор по история на българското образование. В периода 1911 – 1912 и 1914 – 1915 е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1910 до 1920 г. е ръководител на катедрата по педагогика.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на общата педагогика, дидактиката, сравнителната педагогика, историята на педагогиката и българското образование, детската и педагогическата психология и социологията.[1]

Автор е на трудовете:

  • „Учение за активното образование“ (1906);
  • „Педагогията на Л. Н. Толстоя“ (1909);
  • „Поглед върху развитието на българското образование до Паисия“ (1925);
  • „Поглед върху развитието на българското образование от Паисия до края на XIX век“ (1926).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3124 – 3125.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]