Петруш Шулев
| Петруш Шулев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Петър (Петруш, Петре) Михайлов Шулев е български търговец от XIX век, изявен деец на Българското възраждане в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Шулев е роден във Велес, тогава в Османската империя. Занимава се с търговия и забогатява много. Освен централата си във Велес има и клон в Струмица и търговска кантора във Виена, Австрийската империя. Заедно с четиримата си синове върти голяма търговия – на стоките, излагани на Прилепския панаир например, Шулеви плащат гюмрук 400 лири.[1]
Петруш Шулев е и виден водач на Велешката българска община. Той поема от Ангелко Палашев през 50-те години на XIX век поддръжката на училището „Свети Георги“, което в 1857 година става търговско, а в 1860 година – класно. Шулев подпомага материално и българските общини в други населени места. В 1869 година Шулев заедно с братя Паница и Никола Стефанов Ковачев основава във Виена дружество „Напредък“, което има за цел да подпомага български младежи, които учат в австрийски висши училища.[1] Сред подпомогнатите е и Иван Шишманов, който получава 3321 форинта.[2]
В статия от 7 март 1859 година, публикувана в „Цариградски вестник“, Йордан Хаджиконстантинов Джинот споменава Шулев сред видните пърцоречки „градоначалници“:
| „ | Прцоречки градоначалницы се човецы гостолюбивы науколюбцы, братолюцы, согласни, единодушны и за общо добро се слушаятъ. Тіи се: Г. Петрушъ Шулевъ, онъ има сынъ Константинъ, кой е юноша ученъ, и е училъ въ Одесса. Г. Димко Х. Каменковъ. Г. Тошо Мискиновъ. Г. Андрей Мискиновъ. Г. Георгій Х. Диновъ. Г. Костадинъ Кусовъ. Г. Неде П. Димитріевъ. Г. Братія Х. Пановы Димитрий и Х. Панзо. Г. Яне Георгіевъ и сынъ неговъ Андрей. Г. Петрушъ Х. Стояновъ. Г. Янакій Георгіевъ. Г. Петрушъ Х. Жайбовъ. Г. Петрушъ Карамфиловъ и т. д. вси наши гражданы са отъ дедо прадедо Болгары; они трудитсе да основаятъ Болгарска наука, и тако имаятъ горящая любовь, и за то трошатъ големы сумы грошовы за учители.[3][1] | “ |
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петруш Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Саздо Шулев | Константин Шулев | Андо Шулев | Димко Шулев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Шулев (1874 – 1956) | Богдан Шулев | Александър Шулев (1895 – след 1942) | Коста Шулев (1898 – 1925) | Лазар Шулев (1875 – след 1943) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Хаджипанзов, Петър. Видни велешани. София, Македонски научен институт, 2011. ISBN 978-954-8187-83-1. с. 111.
- ↑ Хаджипанзов, Петър. Видни велешани. София, Македонски научен институт, 2011. ISBN 978-954-8187-83-1. с. 112.
- ↑ Статистическо описаніе Велесъ, 6 февруарія // Цареградски вѣстникъ 9. 7 Мартъ 1859. с. 3.
