Пещерна сова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пещерна сова
Burrowing Owl 4354.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Strigiformes Совоподобни
семейство: Strigidae Совови
род: Athene Кукумявки
вид: A. cunicularia Пещерна сова
Научно наименование
Уикивидове Athene cunicularia
Molina, 1782
Синоними

Speotyto cunicularia Linnaeus, 1758

Разпространение
Distribuição Buraqueira.png
пещерна сова в Общомедия

Пещерна сова (Athene cunicularia), известна и като подземна сова, също като джуджевидна сова, и като кукумявка пигмей, е птица от род Кукумявки (Athene), семейство Совови (Strigidae). Пещерната сова понякога се класифицира в отделен род Speotyto като единствен вид в него Speotyto cunicularia, но съвременни молекулярни изследвания на ДНК секвенция и изследвания на анатомията я причисляват към род Athene (Кукумявки).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е в Северна и Южна Америка от Канада до Аржентина, както и на някои острови около двата континента. На някои от островите е изчезнала, заради мангустата, която е пренесена от Индия.

Oбитава както открити пространства - полета, пасища, пампаси, пустинни земи и сухи места с ниска растителност, така и планини. В Андите е установена до 4000 m надм.височина.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Оперението на гърба ѝ е червеникаво-сиво-кафяво и изпъстрено с продълговати, закръглени, бели петна, брадичката и веждите са бели, долната част на шията е червеникаво-жълта със сиво-кафяви петна, гърдите са сиво-кафяви с жълти петна, долната част на корема е жълто-бяла, без петна. Очите са жълти, човката е краката са бледозеленикаво-сиви, пръстите жълтеникави. Дължина 23 cm, размах на крилете - 50 cm, дължина на крилото - 16 cm, на опашката 7 cm.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Семейство пещерни сови

Гнезди и почива в дупки в земята, откъдето идва името ѝ. За гнездене използва дупки издълбани от гризачи, мравояди и броненосци, а понякога съжителства с тях. При липса на дупки, може да издълбае сама. През размножителния период пещерните сови събират различни материали, с които да направят гнездата си - суха трева, остатъци от кожи на бозайници, животински изпражнения и др. Снася от 4 до 12 яйца, от които до напускане на гнездото оцеляват 4-5 малки. Обикновено женската мъти яйцата за около 28 дни, а мъжкия носи храна. Храни се с дребни гризачи, насекомоядни, дребни птици, влечуги, жаби и др. За разлика от повечето сови е често активна и през деня. Дневната активност може да се дължи на недостатъчно храна.


Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Описани са следните подвидове :

  • A. c. amaura (Lawrence, 1878)
  • A. c. apurensis (Gilliard, 1940)
  • A. c. arubensis (Cory, 1915)
  • A. c. boliviana (L. Kelso, 1939)
  • A. c. brachyptera (Richmond, 1896)
  • A. c. carrikeri (Stone, 1922)
  • A. c. cunicularia (Juan Ignacio Molina, 1782)
  • A. c. floridana (Robert Ridgway, 1874)
  • A. c. grallaria (Coenraad Jacob Temminck, 1822)
  • A. c. guadeloupensis (Robert Ridgway, 1874
  • A. c. guantanamensis (Garrido, 2001)
  • A. c. hypugaea (Bonaparte, 1825)
  • A. c. intermedia (Berlepsch & Stolzmann, 1902)
  • A. c. minor (Cory, 1918)
  • A. c. nanodes (Berlepsch & Stolzmann, 1902)
  • A. c. partridgei (Olrog, 1976
  • A. c. pichinchae (Boetticher, 1929)
  • A. c. punensis (Frank Chapman, 1914)
  • A. c. rostrata (C. H. Townsend, 1890)
  • A. c. tolimae (Stone, 1899)
  • A. c. troglodytes (Wetmore & Swales, 1931)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]