Пиер дьо Брюи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер дьо Брюи
Pierre de Bruys
провансалски проповедник
Роден
около 1095 г.
Брюи, Франция
Починал
около 1131 г. (36 г.)
Сен Жил, Франция

РелигияКатолическа църква

Пиер дьо Брюи е френски (окситански) радикален християнски проповедник от XII век, обявил се против доктрините на църковния римокатолицизъм и проповядвал срещу общоприетите канонични и епископални практики. Обявен от църквата за еретик, Пиер дьо Брюи е един от първите документирани опоненти на универсалния католицизъм, като данните са почерпени от трудовете на Пиер Достопочтени и Пиер Абелар[1]. Той се приема за пророк на Реформацията и за архиеретик от църквата през Средновековието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пиер дьо Брюи проповядва през периода 1117 – 1131 г. в градовете Гап, Ембрюн в Прованс, на териториите на съвременна Югоизточна Франция. Самият Пиер е роден в окситанското селище Брюи. Смята се[2], че той е отлъчил се от църквата монах или проповедник, осветлен от неортодоксалните идеи на антикатолицизма през Късното средновековие, заради които е убит от тълпата в Ним. Проповедите му са продължени от Анри Лозански, по-късно също заловен и въдворен доживот. Последователите им, нарични петробрусиани живеят предимно в градовете Тулуза и Нарбона, където през XIII век процъфтява и албигойската ерес на катарите. Въпреки че липсват доказателства за директна връзка и унаследяване на идеите между двете учения, сходствата и еретизма на радикалното петробрусианство и албигойството са очевидни и бързо стават обект на гонения от католическата църква, която създава срещу тях епископалната инквизиция и преципитира в Албигойския кръстоносен поход в първата половина на 13 век.

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Радикалното петробрусианство е проповедническо или устно предавано и неписано учение. Единствените достоверни източници, съвременници на Пиер дьо Брюи, са посочените трудове от края на XII век, които имат за цел да се противопоставят и оборят окситанския християнски радикализъм. В тези писани паметници теориите и практиките на Пиер са описани като грешки, срещу които теолозите предлагат своите аргументи. Според Пиер Достопочтени и Абелар петробрусианството проповядва:

  • Приемане на Евангелието като Божие слово, но не и на Новия Завет, тъй като той е човешко творение.
  • Одобрение на кръщението, но във всяка човешка възраст.
  • Отхвърляне на богослужението в църква, тъй като „вярата няма нужда от зидани стени, а хората са нейния храм и може да я практикуват дори в плевня“.
  • Отхвърляне на свещеничеството и църковния клир с техния целибат като посредници на вярата.
  • Отхвърляне на Кръста като християнски символ:
„Заповядай свещените кръстове да бъдат разбити на парчета и да ги изгарят, защото тази форма или инструмент, чрез която Христос е бил толкова ужасно измъчван, така жестоко убит, не е достойна за всяко обожание или благоговение или моление, но за отмъщението на неговите мъки и смърт трябва да се изцери от непристойното безчестие, да се нареже на парчета с мечове, да се изгори в огъня.“

По време на осъществяване на такива практики – масово изгаряне на кръстни символи в Ним, Пиер дьо Брюи е заловен и хвърлен в собствената му клада от реакционно настроена тълпа ортодоксални католици през 1131 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Oxford Dictionary of the Christian Church, 3rd edition. USA: Oxford University Press. 13 март 1997. p. 1264. ISBN 0-19-211655-X.
  2. Catholic Encyclopedia:Petrobrusians