Пламен Глогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Глогов
български драматург, режисьор и писател
Роден
25 май 1975 г.

Националност Флаг на България България
Професия драматург, режисьор, поет, писател, учен
Семейство
Съпруга Виолета Глогова (2015- )
Деца Кристияна, Деян

Пламен Станков Глогов е български драматург, режисьор, поет, писател и учен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 25 май 1975 г. в гр. София. Завършва специалностите „Екология и опазване на околната среда“ през 1997 г. в Лесотехническия университет, „Публична администрация“ през 2004 г. в УНСС, и „Театрална режисура“ през 2013 г. в НБУ. През 2018 г. получава образователна и научна степен „доктор по лесовъдство“ с дисертация на тема „Проучване на висшата флора и анализ на дендрофлората на Лозенска планина“.[1]

В периода 1998-2006 г. работи като асистент по Ботаника и фитоценология в ЛТУ, а в периода 2006-2015 г. е държавен служител в Министерство на околната среда и водите. От 2004 г. е режисьор, драматург и ръководител на театър „Виа Верде“. От 2017 г. е главен асистент в секция „Лесовъдство и управление на горските ресурси“ към Институт за гората – БАН.

От 2015 г.е женен за хореографката Виолета Глогова, с която имат две деца – Кристияна (р. 2009) и Деян (р. 2011).

Културна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на творческия си път пише стихове и разкази. Автор е на стихосбирките „Яворовата гора“ (1996), „Червеният трон“ (1998) и „Зеницата на нощта“ (2001).[2] През 2007 г. излиза уникалната му фантастична новела в стихове „Ирелевантът“, която е първоизточникът на ежегодния конкурс „Ирелевант“ за най-оригинален герой от съвременно българско произведение. Стихотворения и разкази от Пламен Глогов са включени в алманах ФАНТАSTIKA 2010-2011 и антологиите „Фантастихия“, „Жени и Вино“, “Алманах Нова българска литература“, „Ясеновци“ (антология на Етрополската поезия), „С море в сърцето 2018“ и в 2 международни антологии от конкурса за поезия „Castello di Duino“ в гр. Treiste (Италия).

Публикувал е стихотворения, разкази и очерци в следните печатни издания „Етрополски преглед“, „Ку-Ку“ „Балкански новини“, „Дума“, „Стършел“, „Гора“, „Труд“, „Родна реч“, „Пламък“ и в някои български и международни интернет сайтове за литература.

От 2004 г. е сценарист, режисьор и ръководител на театър „Via Verde“. Ръководи школа по актъорско майсторство театър „Конникъ“ към НЧ „Добри Чинтулов-1935“ – София, а в периода 2016-2017 г. е отговорник за културната дейност на читалището. Председател е на журито и учредител на националната литературна награда „Ирелевант“.[3]

Пламен Глогов е режисьор и драматург на театралните спектакли „Паметникъ“ (2009), „Песен за човека“ (2010), „Косе Босе Суперзвезда“ (2011), „Чудният свирач“ (2012), „Повелителят Сова“ (2014), „Любопитното слонче“ (2015), „Щастливият принц“ (2016), Капаро за трима (2016)[4], Потъник (2016), Сеансът (2017), „Лечителят“ (2018)[5], „Баджанаци“ (2018)[6], "Влюбеният Трифон Зарезан" (2019), Откупът (2019). Сценарист и режисьор на късометражния филм „Януари“ от майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров представен на Фестивал „Малък сезон 2013“ на театрална работилница „Сфумато“.

Създател на т. нар. Философия на себенадмогването, концепция заложена в литературните му творби и спектаклите на театър Виа Верде.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на екологията и свързаните с нея екологични проекти за опазване на биоразнообразието, пречистването на водите и отпадъците, флората, влиянието на горските пожари върху растителността и почвите, инвазивни чужди растителни видове, лечебни растения, и др.

Има публикации в научни и научно-популярни списания като „Phytologia Balcanica“, „Лесовъдска мисъл“, „Наука за гората“, „Годишник на Софийския университет“, „Гора“, Ютилитис.

Участия в национални и международни проекти като „Растително биоразнообразие на Лозенска планина“ по Българо-Швейцарската програма по горите. (2003), Натура 2000 със задача “Инвентаризация на хабитатите на Лозенска планина“ (2005), и др.

По-значими награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 г. – Първо място в раздел „поезия“ на ежегодния литературен конкурс „Литературна зима“, състоял се в град Етрополе със стихотворението „На Гергана“.
  • 2006 и 2007 г. Първо място на първия и втория конкурс за фантастичен разказ на списание „Shadowdance“ с разказите „Афузел“ и „Нулевият играч“.
  • 2012 г. – Второ място на националния конкурс за поезия „В полите на витоша“, организиран от Столична община със стихотворението „Песен“.
  • 2013 г. Награда от Сатиричния театър в конкурса за сатирична комедия на името на Алеко Константинов 2013 г. за сценария на спектакъла „Трансалмия“
  • 2015 г. Грамота и юбилейна значка от Съюза на читалищата за принос в развитието на читалищното дело и за активна читалищна дейност.
  • 2015 г. – Финалист в предаването „Ръкописът“ – конкурс за нов български роман на БНТ и издателство „Сиела“ с романа „Паметникъ“.[7]
  • 2017 г. Награда за спектакъла „Капаро за трима“ от Втори Балкански театрален фестивал „Езоп свободата на роба“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]