Пламен Джуров
| Пламен Джуров | |
| български композитор | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Семейство | |
| Съпруга | Маня Попова |
Пламен Никифоров Джуров е български композитор, диригент и общественик, професор по дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, София.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 април 1949 г. в Плевен.[1] Завършва Българската държавна консерватория с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова, композиция – при проф. Марин Големинов и дирижиране – при проф. Константин Илиев.[1] Започва работа като диригент в Плевенската филхармония. Дирижирал е чужди оркестри в Русия, Германия, Мексико, Алжир, Куба и Северна Македония. Диригент на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 до 2023г.1988 г. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска в български и чуждестранни компании. Има десетки записи в БНР, "Гега" и Балкантон.
От 1982 г. до 1989 е генерален директор на ДО „Музика“.[1] Председател е на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ до 2015г. и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ от 2011 до 2023г..
От 2012 г. е почетен гражданин на София[2], а от 2020 г. почетен гражданин и на Плевен[3].
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[4]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Негова съпруга е Маня Попова, автор и водещ на предаването „Контрапункт“ в БНР.[5]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]По-известни произведения: Соната за пиано (1975), Симфония (1976), Кончерто гроссо №1 за струнни /1978/, Кончерто гроссо №2 "Метаморфози", Елегия за симфоничен оркестър /1980/, Фантазия/1982/, Токата /1984, Оратория-реквием (1989). „Саксофония“ /2012/ (концерт за саксофон и симфоничен оркестър)[6], "Песни без думи", "Триптих" и други.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Екатерина Дочева. Пламен Джуров на 39 + 21 // в-к Култура, бр. 18 (2810), 15 май 2009. Посетен на 24 октомври 2022.
- ↑ Решение № 475 от 13 септември 2012 г // Столична община, 13 септември 2012. Посетен на 24 октомври 2022.
- ↑ Проф. Пламен Джуров стана почетен гражданин на Плевен // Община Плевен, 30 април 2020. Посетен на 24 октомври 2022.
- ↑ Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
- ↑ „Моето семейство“: Маня Попова и Пламен Джуров // БНР, 15 септември 2014. Посетен на 24 октомври 2022.
- ↑ Световна премиера на Концерт за алт саксофон от Пламен Джуров в изпълнението на Борис Петров и Симфоничния оркестър на БНР в зала „България“ // БНР (Христо Ботев), 7 май 013. Посетен на 24 октомври 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пламен Джуров в сайта на Съюза на българските композитори
- Пламен Джуров в сайта на Софийската филхармония
- Пламен Джуров, „Урокът, наречен Константин Илиев“, в-к „Култура“, бр. 13, 26 март 2004 г.
- „В различни състояния. Разговор с Пламен Джуров“, интервю на Светлана Димитрова, сп. „Култура“, бр. 5, Май 2019
|
