Пламен Джуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Джуров
български композитор и диригент
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Национална музикална академия

Пламен Никифоров Джуров е български композитор, диригент и общественик, професор по дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова, композиция – при проф. Марин Големинов и дирижиране – при проф. Константин Илиев. Започнал е работа като диригент в Плевенската филхармония. Дирижирал е чужди оркестри в Русия, Германия, Мексико, Алжир, Куба и Северна Македония. Диригент на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 г. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска. Председател на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. От 2012 г. е почетен гражданин на София.

Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По известни произведения: Соната за пиано (1975), Симфония (1976), Елегия за симфоничен оркестър, Фантазия, Токата, Оратория-реквием (1989).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]