Плеврална ефузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Частичен плеврален излив в левия бял дроб.
Масивен плеврален излив в пациент с рак на белия дроб.
Плеврална течност

Плевралната ефузия (излив, течност), известна още като течност в гръдния кош или течност в белия дроб, е натрупване на течност между слоевете на тъканта около белите дробове и в гръдната кухина.

Причини, честота и рискови фактори[редактиране | редактиране на кода]

Човешкото тяло произвежда плеврална течност в малки количества за смазване на повърхностите на плеврата, повърхността на гръдната кухина и около белите дробове. Плевраленят излив е едно прекомерно събиране на тази течност.

Могат да се образуват два различни вида изливи:

  1. Трансудативните плеврални изливи са причинени от изтичане на течност в плевралната кухина. Това се дължи на повишено кръвно налягане или ниско съдържание на протеин в кръвоносните съдове. Сърдечната недостатъчност е най-честата причина.
  2. Ексудативните изливи са причинени от блокирани кръвоносни съдове, възпаление, увреждане на белите дробове, както и лекарствени реакции.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите са:

  • болка в гърдите (обикновено остра болка, която се влошава при кашлица или дълбоки вдишвания);
  • кашлица;
  • треска;
  • хълцане;
  • учестено дишане;
  • недостиг на въздух.

Понякога няма симптоми.

Признаци и тестове[редактиране | редактиране на кода]

Диагностика чрез торакоцентеза

По време на лекарски преглед, лекарят ще преслуша дишането на пациента със стетоскоп. Следните тестове може да помогнат за потвърждаване на диагнозата:

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението може да има за цел премахване на течността, предотвратяване на образуването на нова течност и/или лечение на първопричината за натрупването на течност.

Може да се направи терапевтична торакоцентеза ако количеството течност е голямо и причинява налягане на в гърдите, задух или други дихателни проблеми, като например ниско ниво на кислород. Премахването на течност позволява на белите дробове да се разширят, като това спомага да се диша по-лесно. След това, лечението на първопричината за плевралната ефузия се превръща в цел.

Например, плеврални изливи, причинени от сърдечна недостатъчност се лекуват с диуретици (хапчета) и други лекарства за лечение на сърдечна недостатъчност. Плеврални изливи, причинени от инфекция, се третират с подходящите за това антибиотици. При хората с рак или инфекции, излива често се лекува с помощта на тръба поставена в гръдния кош за няколко дни, за да се отцеди течността.

Понякога, малки тръбички могат да бъдат поставени в плевралната кухина за дълго време, за да се отцежда течността.

В някои от случаите, може да се направи следното:

Очаквания (прогноза на заболяването)[редактиране | редактиране на кода]

Очакваният резултат зависи от основното заболяване.

Усложнения[редактиране | редактиране на кода]

Когато белите дробове са в допир с излишната плеврална течност за дълго време, те могат да бъдат повредени. Ако плевралната течност се инфектира тя може да се превърне в емпием (гнойно възпаление), които ще трябва да бъде източен с гръдна тръба. Пневмоторакс (въздух в гръдната кухина) може да бъде едно усложнение от тази процедура.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Broaddus C, Light RW. Плеврален излив. : Mason RJ, Broaddus CV, Мартин TR, и др, изд. Учебник по пулмология. Петият изд. Филаделфия, Пенсилвания: Сондърс Elsevier 2010: Глава 73.