Направо към съдържанието

Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“
Самолетът, който участва в терористичната атака, рулиращ на летище „Нюарк“ на 8 септември 2001 г.
Кратки данни
Дата11 септември 2001 г.
МястоБлизо до мина за въглища в Пенсилвания, САЩ.
ПричинаСамолетът катастрофира в резултат на бунт на пътниците срещу терористите, които отвличат машината, в отговор на по-ранните атаки от същия ден.
Самолет тип„Боинг 757-222“
АвиокомпанияЮнайтед Еърлайнс
Кодово имеN591UA
МаршрутНю Джърси – Сан Франциско
Пътници37 (вкл. 4 похитители)
Екипаж7
Загинали44 (вкл. 4 похитители)
Оцелели0
Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“ в Общомедия

Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“ е вътрешен пътнически полет, отвлечен от четирима терористи от „Ал-Кайда“ сутринта на 11 септември 2001 г. като част от атаките от 11 септември.[1] Похитителите планират да разбият самолета в сграда на федералното правителство в националната столица Вашингтон, окръг Колумбия.[2] Мисията се превръща в частичен провал, когато пътниците отвръщат на удара и принуждавават терористите да разбият самолета в окръг Съмърсет, Пенсилвания,[3] като им попречват да достигнат до предвидената цел на „Ал-Кайда“, но това убива всички на борда на полета.[1][4][5] Участващият самолет, „Боинг 757-222“[6] с 44 пътници и екипаж, изпълнява ежедневен сутрешен полет на „Юнайтед Еърлайнс“ от Ню Джърси до Сан Франциско, което го прави единственият самолет отвлечен този ден, който не лети за Лос Анджелис.[1]

44 минути след началото на полета похитителите убиват един пътник,[7][8] нахлухават в пилотската кабина и се борят с пилотите,[9] докато на земята слушат случващото се.[1][10][11][5] Зиад Джара, който е обучен за пилот,[12][13] поема контрола над самолета и го отклонява обратно към източното крайбрежие в посока окръг Колумбия.[1] Халид Шейх Мохамед и Рамзи бин ал-Шибх, смятани за главни подбудители на атаките, твърдят, че планираната цел е сградата на Капитолия на САЩ.[14]

Самолетът закъснява с 42 минути, когато напуска пистата в 08:42 ч.[15][16] Решението на похитителите да изчакат още 46 минути за да започнат атаката си, означава, че хората, държани като заложници в полета, много бързо научават, че вече са извършени самоубийствени атаки от отвлечени самолети срещу кулите близнаци в комплекса на Световния търговски център в Ню Йорк,[17][7][1] както и срещу Пентагона.[1] До 9:57 ч., само 29 минути след като самолетът е отвлечен, пътниците вземат решение да отвърнат на удара в опит да поемат контрол над самолета.[18][9][5] В последвалата битка самолетът пада с носа си в поле близо до рекултивирана мина в Пенсилвания на около 105 km югоизточно от Питсбърг и 210 km северозападно от столицата.[19][4][1][20][21]

Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“ е четвъртият и последен пътнически самолет превзет от терористи на 11 септември, и единственият, който не достига цел, набелязана от „Ал-Кайда“. Отвличането трябва да бъде координирано с това на Полет 77 на „Американ Еърлайнс“, който удря Пентагона по-малко от 26 минути преди катастрофата на Полет 93. В близост до мястото на катастрофата е построен временен мемориал скоро след атаките.[22] Изграждането на постоянен национален мемориал на Полет 93 е посветен на 10 септември 2011 г.,[23] а центърът за посетители от бетон и стъкло (разположен на хълм с изглед към мястото)[24] е открит точно четири години по-късно.[25]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Staff Report. Staff Report – "We Have Some Planes": The Four Flights – a Chronology (pdf) // archives.gov, 2004-08-26. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  2. Transcript of Tom's Last Calls to Deena // tomburnettfoundation.org. Архивиран от оригинала на 2012-07-23. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  3. Call to Action // nps.gov. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  4. а б McMillan, Tom. Flight 93: The Story, the Aftermath, and the Legacy of American Courage on 9/11. Lanham, Maryland: Rowman & Littlefield, 2014. ISBN 978-1442232853. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  5. а б в United Airlines Flight No.93 Cockpit Voice Recorder Transcript (pdf) // i.a.cnn.net. Архивиран от оригинала на 2013-12-08. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  6. FAA REGISTRY (591ua) // registry.faa.gov. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  7. а б STOUT, DAVID. Recording From Flight 93 Played at Trial // U.S. nytimes.com, 2006-04-12. Архивиран от оригинала на 2015-09-04. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  8. NBC News. Heroes of Flight 93 // nbcnews.com, 2002-07-29. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  9. а б United States District Court for the Eastern District of Virginia. Stipulation Regarding Flights Hijacked on September 11, 2001 (pdf) // vaed.uscourts.gov. Архивиран от оригинала на 2019-02-07. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  10. Blanchfield, Mike. ‘I’m thinking about it all the time,’ says Canadian wife of Flight 93 pilot // World. thestar.com, 2011-08-29. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  11. Steelman, Ben. United Flight 93 Co-pilot’s Wife Challenges View of What Happened Onboard on 9/11 // skift.com, 2013-02-24. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  12. The 9/11 HIJACKERS AND CONSPIRATORS (pdf) // 9-11commission.gov. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  13. Candiotti, Susan. FBI returns to suspected hijacker's gym // archives.cnn.com, 2001-09-19. Архивиран от оригинала на 2009-01-23. Посетен на 2024-05-27.
  14. Rubin, Daniel (September 9, 2002). "Capitol was Flight 93 Target, Arab TV Reports". Pittsburgh Post-Gazette.
  15. Pauley, Jane. No greater love // nbcnews.com, 2006-09-12. Посетен на 2024-05-27. (на английски)
  16. Matthew L. Wald With Kevin Sack. A NATION CHALLENGED: THE TAPES; 'We Have Some Planes,' Hijacker Said on Sept. 11 // nytimes.com, 2001-10-16. Архивиран от оригинала на 2020-01-22. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  17. Flight 93 hijacker: 'Shall we finish it off?' // edition.cnn.com, 2004-07-23. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  18. 1 "WE HAVE SOME PLANES" // govinfo.library.unt.edu. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  19. Slevin, Peter. Outside the Cockpit Door, a Fight to Save the Plane // War on Terror. washingtonpost.com, 2004-07-24. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  20. The Editors. Debunking the 9/11 Myths: Special Report // popularmechanics.com, 2005-03. Архивиран от оригинала на 2008-06-13. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  21. Cabell, Brian. 'Black box' from Pennsylvania crash found // archives.cnn.com, 2001-09-13. Архивиран от оригинала на 2008-07-05. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  22. Flight 93 National Memorial (pdf) // nps.gov. Архивиран от оригинала на 2009-05-14. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  23. Sources and Detailed Information // nps.gov. Архивиран от оригинала на 2015-03-30. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  24. National Park Service. Frequently Asked Questions (FAQs) (pdf) // nps.gov, 2013-05. p. 22 – 23. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2024-05-28. (на английски)
  25. SHEAR, MICHAEL D. A Long Road to a Place of Peace for Flight 93 Families // nytimes.com, 2015-09-09. Архивиран от оригинала на 2017-08-12. Посетен на 2024-05-28. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата United Airlines Flight 93 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​