Направо към съдържанието

Полет 11 на „Американ Еърлайнс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 11 на „Американ Еърлайнс“
Самолетът, който участва в терористичната атака, докато рулира на летище „Манчестър“ на 8 април 2001 г.
Кратки данни
Дата11 септември 2001 г.
МястоСеверната кула на Световния търговски център, Ню Йорк, САЩ
ПричинаТерористично самоубийствено отвличане
Общо загиналиок. 1700[Б 1]
Самолет тип„Боинг 767-223ER“
АвиокомпанияАмерикан Еърлайнс
РегистрацияN334AA
МаршрутБостън – Лос Анджелис
Пътници81 (вкл. 5 похитители)
Екипаж11
Загинали92
Оцелели0
Полет 11 на „Американ Еърлайнс“ в Общомедия

Полет 11 на „Американ Еърлайнс“ е вътрешен пътнически полет, отвлечен от петима терористи от „Ал-Кайда“ сутринта на 11 септември 2001 г. като част от атаките от 11 септември.[1][2] Самолетът умишлено е блъснат в Северната кула на Световния търговски център в Ню Йорк и убива всички на борда и довежда до смъртта на повече от 1000 души в горните 18 етажа на небостъргача, в допълнение към причиняването на гибелта на много други под срутените етажи.[Б 2] Това го прави не само най-смъртоносният от четирите самоубийствени атаки по отношение на смъртни случаи както в самолет, така и на земята, но също така и най-смъртоносния терористичен акт и най-смъртоносната самолетна катастрофа.[Б 3] Самолет, „Боинг 767-223ER“ с 92 пътници и екипаж, лети по ежедневна сутрешна линия на „Американ Еърлайнс“ от Бостън до Лос Анджелис.[6]

Самолетът напуска пистата в 07:59 ч. Не повече от 15 минути след излитането[7] похитителите раняват двама души, убиват един и нахлуват в пилотската кабина,[8][9][10] докато принуждават пътниците и екипажа да отидат в задната част на самолета. Нападателите бързо неутрализират капитана и първия офицер, като по този начин главният похитител Мохамед Ата поема контрола, след като предварително интензивно тренира като пилот.[1][11][12] Ръководителите на въздушното движение подозират, че самолетът е в опасност, тъй като екипажът вече не реагира. За отвличането разбират, когато Мохамед Ата се опитва да „утеши“ заложниците, но съобщението му по погрешка е предадено на контрола на въздушното движение вместо на озвучителната система в кабината.[12][11] Две стюардеси успяват да се свържат с „Американ Еърлайнс“ и предават информация, свързана със ситуацията, по-специално жертвите, понесени от пътниците и екипажа.[8][9][10]

Мохамед Ата удря самолета в северната стена на кулата от етажи 93 до 99[13] в 08:46 ч. местно време.[Б 4] Ударът е наблюдаван от безброй хора по улиците на Ню Йорк, както и в близкия щат Ню Джърси, но малко видеозаписи улавят момента. Жул Ноде заснема единствения известен кадър, ясно изобразяващ удара.[17] Медиите бързо започват да съобщават новината и спекулират, че катастрофата е инцидент.[18] 16 минути по-късно самолетът при полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“ се разбива в южната кула на Световния търговски център в 09:03 ч. и разсейва всяка идея, че това е инцидент.[19]

Щетите, причинени от самолета, и пожарите възпламенени от неговата катастрофа, довеждат до срутването на Северната кула в 10:28 ч., което причинява стотици допълнителни жертви.[20][21] Въпреки че усилията за възстановяване на площадката на Световния търговски център спомагат за идентифицирането на фрагменти от тела на определени лица, които са на борда на полет 11, много от тях не са идентифицирани.[22][23][24]

  1. Невъзможно е окончателно да се знае точно колко хора загиват при отвличането и катастрофата на Полет 11 на „Американ Еърлайнс“, тъй като тази катастрофа и тази на Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“ се случват на едно и също място, приблизително по едно и също време и е трудно да се определи разграничи кой от кой самолет загива. Със сигурност обаче се знае, че сборът на загиналите от самолети и на земятя е 2763. В допълнение към грубата оценка от 1600 смъртни случая на земята, за които е виновен Полет 11, броят на хората на борда на отвлечения полет е 92. Следователно броят на загиналите на Полет 11 излиза на приблизително 1700.
  2. Точният брой на убитите или хванати в капан от удара на Полет 11 никога не е окончателно потвърден, въпреки че се изчислява, че между 1344[3] и 1426[4] души се намират на етажи от 92 до 110 в 08:46 и нито един от тях не оцелява.
  3. Смята се, че клането в Кемп Шпайхер, често описвано като втория най-смъртоносен терористичен акт в историята след 11 септември, е с жертви между 1095 и 1700 души. Горната оценка го свърза с атаката срещу Северната кула на Световния търговски център, но докато не стане известен истинският брой на жертвите на клането, то отвличането и катастрофата на Полет 11 са най-смъртоносният терористичен акт в историята.[5]
  4. Точното време е спорно. Докладът на Комисията от 11 септември посочва, че Полет 11 удря Северната кула в 8:46:40 сутринта,[14] NIST съобщава в 8:46:30 сутринта,[15] а някои други източници твърдят, че е 8:46:26 сутринта.[16]
  1. а б National Commission on Terrorist Attacks Upon the United States. "WE HAVE SOME PLANES" // 9-11commission.gov. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  2. 9/11 Investigation (PENTTBOM) // fbi.gov. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  3. Luo, Michael. TWO YEARS LATER: THE 91ST FLOOR; The Line Between Life and Death, Still Indelible // nytimes.com, 10 септември 2003. Архивиран от оригинала на 5 декември 2022. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  4. Final Report on the Collapse of the World Trade Center Towers (pdf) // National Institute of Standards and Technology, 2005-09. Архивиран от оригинала на 7 юли 2021. Посетен на 22 май 2024.
  5. العراق. 1095 جندياً مازالوا مفقودين منذ "مجزرة سبايكر" على أيدي "داعش" // arabic.cnn.com. Посетен на 22 май 2024. (на арабски)
  6. Johnson, Glen. Probe reconstructs horror, calculated attacks on planes // boston.com, 23 ноември 2001. Архивиран от оригинала на 2 декември 2012. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  7. Staff Report. 9/11 Commission Staff Report (pdf) // archives.gov, 26 август 2004. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  8. а б Excerpt: A travel day like any other — until some passengers left their seats // NATION/WORLD. seattletimes.nwsource.com, 23 юли 2004. Архивиран от оригинала на 19 ноември 2011. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  9. а б Inside the failed Air Force scramble to prevent the Sept. 11 attacks // msnbc.msn.com, 28 юни 2004. Архивиран от оригинала на 18 септември 2009. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  10. а б Woolley, Scott. Video Prophet // forbes.com, 23 април 2007. Архивиран от оригинала на 16 декември 2008. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  11. а б 9/11 recordings chronicle confusion, delay // edition.cnn.com, 17 юли 2004. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2013. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  12. а б National Transportation Safety Board. Flight Path Study – American Airlines Flight 11 (pdf) // ntsb.gov, 19 февруари 2002. Архивиран от оригинала на 1 февруари 2009. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  13. National Institute of Standards and Technology. NIST NCSTAR1-5: Reconstruction of the Fires in the World Trade Center Towers (pdf) // wtc.nist.gov, 2005-10. Архивиран от оригинала на 30 май 2008. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  14. THE 9/11 COMMISSION REPORT (pdf) // 9-11commission.gov. p. 24. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  15. Final Report on the Collapse of the World Trade Center Towers (pdf) // National Institute of Standards and Technology, 2005-09. с. 69. Архивиран от оригинала на 7 юли 2021. Посетен на 22 май 2024.
  16. Jim Dwyer, Eric Lipton, Kevin Flynn and James Glanz. 102 MINUTES: Last Words at the Trade Center; Fighting to Live as the Towers Die // nytimes.com, 26 май 2002. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  17. de Moraes, Lisa. CBS's Controversial Date With Destiny // washingtonpost.com, 9 март 2002. Архивиран от оригинала на 11 септември 2020. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  18. Terrorist Attack on United States // transcripts.cnn.com, 11 септември 2001. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  19. Deans, Jason. 16m glued to news as tragedy unfolds // theguardian.com, 12 септември 2001. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  20. WILLIAMS, TIMOTHY. Report on Trade Center Collapses Emphasizes Damage to Fireproofing // nytimes.com, 5 април 2005. Архивиран от оригинала на 27 януари 2012. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  21. Miller, Bill. Report Assesses Trade Center's Collapse // washingtonpost.com, 1 май 2002. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  22. Sean Gardiner and Graham Rayman. Hijackers May Have Used Handcuffs // New York News. amny.com, 15 септември 2001. Архивиран от оригинала на 27 март 2007. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  23. SACHS, SUSAN. AFTER THE ATTACKS: THE TRADE CENTER; Heart-Rending Discoveries as Digging Continues in Lower Manhattan // nytimes.com, 15 септември 2001. Архивиран от оригинала на 25 декември 2013. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  24. O'SHAUGHNESSY, PATRICE. MORE THAN HALF OF VICTIMS IDD // nydailynews.com, 11 септември 2002. Архивиран от оригинала на 25 август 2009. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата American Airlines Flight 11 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​