Полска фонология
Полската звукова система се състои от осем гласни и сложна система от съгласни. Отличителните ѝ белези са наличието на две носови гласни и образуването на големи клъстъри от съгласни.
Гласни
[редактиране | редактиране на кода]Традиционно гласните в полския език се смятат за осем. Понякога звуците [i] и [ɨ] се определят като алофони. Често носовите гласни се описват и възприемат като последователност от неносова гласна следвана от носова съгласна. Така, в различните фонологични модели на полския език, гласните могат да наброяват от 5 до 8 включително.
| МФА | Полска азбука | Пример (щракни за да чуеш) |
Българско приближение |
|---|---|---|---|
| /i/ | i | miś („плюшено мече“) | и |
| /e/ | e | ten („този“) | е |
| /ɨ/ | y | mysz („мишка“) | ъй (ы) |
| /a/ | a | ptak („птица“) | а |
| /u/ | u / ó | bum („бум“) | у |
| /o/ | o | kot („котка“) | о |
| /ɛ̃/ | ę | węże („змии“) | ен |
| /ɔ̃/ | ą | wąż („змия“) | он |
Гласните /а e i o u/ се произнасят приблизително както българските им съответствия.
В миналото, на буквите <u> и <ó> съответствали различни звуци, но днес се произнасят по един и същи начин. Ако думата има българско съответствие с еднаква етимология, то на полската буква <ó> обикновено съответства българската <о>, а на полската <u> – българската <у> (напр.: bóbr – бобър; pół – половин; ucho – ухо).
Гласната /ɨ/ съответства приблизително на произношението на руската буква <ы>. При произнасянето ѝ езикът се намира в позиция разположена приблизително по средата на позициите за учленяване на българските букви <ъ> и <и>. /ɨ/ винаги се произнася след твърди съгласни, докато /i/ се произнася след меки и в началото на думи. Това допълващо се разпределение на тези звуци е причината някои автори да ги класифицират като алофони на една и съща фонема[1], при което фонемата бива втвърдена или смекчена от предходната съгласна.
Полският е един от малкото славянски езици при които са се запазили протославянските носови гласни. Това са /ɛ̃/ и /ɔ̃/ които се произнасят като /ɛ/ и /ɔ/ с едновременно изпускане на въздушна струя през носа. Процесът на отпадане на носовото качество на гласните, обаче, е започнал и в полския език, и затова днес тези гласни са запазили своята носовост само в определени позиции. И така, буквите ą и ę се произнасят като носови само пред проходни съгласни (това са: f, w, s, z, sz, ż/rz, ś, ź, ch). Ą се произнася носово и в края на думите. В останалите случаи носовото звучене се е превърнало в отделна носова съгласна следваща „деназализираната“ гласна. Тази носова съгласна се учленява на същото място както следващата я съгласна и затова буквите ą и ę в позиция пред непроходни съгласни се четат съответно като:
- /om/ и /em/ пред устнените съгласни (p, b) – ząb /zomp/, tępy /tempɨ/
- /on/ и /en/ пред венечните съгласни (t, d, c, dz, cz) – kąt /kont/, tęcza /tent͡ʂa/
- /oɲ/ и /eɲ/ пред небните съгласни (k, g, ć, dź) – piękna /pjeɲkna/
В края на думата ę се произнася /e/.
Съгласни
[редактиране | редактиране на кода]| Устнени | Зъбни | Венечни | Ретрофлексни | Венечно-небни | Заднонебни | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| меки | твърди | ||||||
| Носови | m | n̪ | n | ɲ | ŋ | ||
| Преградни | p b | t̪ d̪ | t d | kʲ ɡʲ | k ɡ | ||
| Преградно-проходни | t̪͡s̪ d̪͡z̪ | t͡ʂ d͡ʐ | t͡ɕ d͡ʑ | ||||
| Проходни | f v | s̪ z̪ | ʂ ʐ | ɕ ʑ | xʲ | x ɣ | |
| Трептящи | r | ||||||
| Приблизителни | l̪ | l | j | w | |||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Домбек, Тереза. Учебник по полски език. София, Наука и изкуство, 1980. с. 29.