Поппунчов сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поппунчов сборник
Автопортрет на автора от сборника
Автопортрет на автора от сборника
Автор Пунчо Куздин
Илюстратор Пунчо Куздин
Създаден 1796
Османска империя
Първо издание 1796 г.
Оригинален език Български
Жанр Дамаскин
Поппунчов сборник в Общомедия

Поппунчовият сборник е дамаскин, съставен през 1796 година от Пунчо Куздин, свещеник в ломските села Мокреш и Вълчедръм.

Сборникът съдържа частичен препис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски и други текстове, характерни за този жанр. Той е уникален за българската литература с множеството илюстрации оригинален наивистичен стил, вероятно повлиян от влашката иконография от този период. Ръкописът се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.[1] Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа. Подвързията е обвезана по периферията със златистожълта лъскава металическа сплав.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]