Потур
| Потур Panduru | |
| — село — | |
  Потур | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Тулча |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 456 души (2002) |
| Пощенски код | 827009 |
Потур (на румънски: Panduru, Пандуру) е село в Северна Добруджа, Румъния. Селото е част от община Хаманджия (Бая) в Окръг Тулча.
История[редактиране | редактиране на кода]
Има данни за селото още от 1832 година. То е с изцяло българско население, чиито корени са от Котелско, Провадийско, село Мадара, Шуменско, като някои от жителите са живели известно време дори в Бесарабия. Населението прогресивно нараства, като през 1940 година достига над 1500 жители. Българите от Потур са предимно земеделци и скотовъдци.
В селото живее и работи известно време младият Стефан Караджа, чието семейство се изселва от Ямболско в Северна Добруджа. Като учител там е работил и опълченецът и учител Иван Зринов от Беброво, Еленско.
В 1878 година селото заедно с цяла Северна Добруджа преминава от Османската империя към Румъния и в църквата и училището започва да се служи и преподава на румънски език.
През 1940 година цялото село Потур се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година Крайовска спогодба за обмен на населението. Жителите на селото са заселени в село Пленимир, Великово, Люляково, Генерал Тошево, Методиево и други села в Добричко. На тяхно място са заселени арумъни, колонисти от предадената на България Южна Добруджа.
Запазени са останките на българската църква „Св. св. Петър и Павел“ от 1846 година, която е първата в района, построена от българите над земята. Затова на 29 и 30 юни всяка година се е провеждал Потурският сбор.
