Приложна етика
Приложна етика е предназначена за практикуващите в дадена професия равносилно на професионалните философи, "тя е философското изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и публичния живот, които са предмет на морално съждение".[1]
Приложната етика се отнася до "широките принципи на професионално поведение" [2], които трябва да бъдат разпознати от специалистите в дадена област.
Дялове[редактиране | редактиране на кода]
- Биоетика
- Бизнес етика
- Въпроси относно човешките права (например джендър / сексизъм, расизъм и др.)
- Въпроси свързани с права на животните
- Етика в социалната работа
- Етика на обучението
- Етика на околната среда (напр. глобално затопляне)
- Изследователска етика
- Компютърна етика
- Политическа етика / Правителствена етика / Етика в публичната администрация
- Международна етика
- Правна етика
- Маркетингова етика
- Медийна етика / журналистическа етика
- Медицинска етика
- Сексуална етика
- Спортна етика
Източници[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Applied ethics“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |