Принс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принс
Prince
Принс по време на концерт, 2008 г.
Принс по време на концерт, 2008 г.
Информация
Псевдоним Принс
Роден
Принс Роджърс Нелсън
Починал
Шанхасен, Минесота, САЩ
Стил поп музика, рок, фънк, R&B
Инструменти вокал, китара, бас китара, пиано, ударни инструменти
Активност 1976 —2016
Влияния Стиви Уондър, Джими Хендрикс, Карлос Сантана, Бийтълс, Дюк Елингтън, Майлс Дейвис
Уебсайт
Принс в Общомедия

Принс Роджърс Нелсън (на английски: Prince Rogers Nelson) (1958 – 2016), известен най-вече като Принс, е американски актьор, музикант, композитор и певец. Най-голяма популярност постига през 1980-те и началото на 1990-те. Неколкократно сменя творческия си псевдоним, включително с Изпълнителят, известен преди като Принс (на английски: The Artist Formerly Known as Prince, съкр. TAFKAP), а през периода 1993 – 2000 използва графичен символ вместо име.

През кариерата си Принс печели седем награди Грами, както и по един Златен глобус и Оскар. Включен е в Залата на славата на рокендрола през 2004 година. Списанието „Ролинг Стоун“ класира Принс на 28-о място в списъка на 100-те най-популярни артисти на всички времена.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е и израства в Минеаполис, в семейство на афроамериканци. Баща му, Джон Люис Нелсън, е пианист и композитор. Майка му е джаз певица. През 1977 г. Принс се включва в групата 94 East. Местният бизнесмен Оуен Хасни изслушва негов демозапис и решава да му помогне да сключи договор с лейбъла Уорнър Брос.

На 14 февруари 1996 г. Принс Нелсън сключва брак с танцьорката Майте Гарсия. На 16 октомври 1996 г. се ражда техният син Бой Грегъри с рядката болест – синдром на Пфайфър. След една седмица Грегъри умира, вследствие на ужасната болест. През 1999 г. Майте и Принс се развеждат. През 2001 г. Принс сключва брак с Мануела Тестолини. През май 2006 г. двойката се разделя.

На 15 април 2016 г. Принс е хоспитализиран в Америка, след концерт в Атланта. По това време той се бори с тежък грип. На 21 април 2016 г. издъхва в своето имение Пейсли Парк. Принс не е спал цяла седмица преди смъртта си, а през декември 2015 г. е диагностициран с болестта СПИН. Причината за смъртта му се оказва случайната предозировка на мощния аналгетик – фентанил, който той използва заради силните болки в тазобедрената става, които го мъчат от години. На 23 април 2016 г. тялото на Принс е кремирано в щата Минесота. На церемонията присъстват само негови роднини и близк. В знак на уважение към големия музикант, по време на церемонията, на сградата на кметството в Лос Анджелис е почетена запазената марка на Принс, а именно —пурпурно виолетовия цвят.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. излиза дебютният албум на артиста – For You. Де факто, Принс е свършил цялата работа по първия си албум, но той не пожънва успех. Детето от Минеаполис, както е наричан Принс заради ниския си ръст, не се отказва. През октомври 1979 г. е издаден вторият му албум, носещ името му – „Prince“. От този втори албум е първият му голям, международен хит – I Wanna Be Your Lover. Песента оглавява за две седмици класацията на Билборд Хот 100. През октомври 1980 г. Принс издава третия си албум – „Dirty Mind“. По-известните песни от албума са Dirty Mind, Uptown, Head. На 14 октомври 1981 г. е издаден четвъртият му албум – „Controversy“. Предизвикващи внимание сред песните са Controversy и Sexuality. На 27 октомври 1982 г. Принс издава своя пети студиен албум – „1999“, който го превръща във втория най-известен музикант в света, след Майкъл Джексън. Водещите сингли в албума са: 1999 и Little Red Corvette. На 25 юни 1984 г. е издаден най-успешният албум на Принс – „Purple Rain“ (Пурпурен дъжд). Най-успешните песни от албума са: When Doves Cry (обявена за най-добрата песен на Принс), Let's Go Crazy и баладата Purple Rain, носеща му награда Оскар. От този момент започва най-големия връх в кариерата на Принс. На 22 април 1985 г. е издаден седмият му студиен албум – Around The World In A Day. Албумът става платинен в САЩ, и заема първото място в класацията Билборд 200. Най-известните песни от албума са Raspberry Beret, America и Pop Life. На 31 март 1986 г. е издаден осмият студиен албум на Принс – Parade. Албумът става платинен в Обединеното кралство и в САЩ. Водещите песни от този албум са New Position, Life Can Be So Nice, Girls&Boys. На 31 март 1987 г. той издадва деветия си студиен албум – Sign Of The Times, който става платинен в Нидерландия, Великобритания и САЩ. Основните песни са U Can The Look и Sign Of The Times. На 10 май 1988 г. издадва десетия си албум – Lovesexy, достигнал до 11-о място в класацията Билборд 200. Водещите песни са Alphabet St., Glam Slam и Lovesexy. На 20 юни 1989 г. е издаден единадесетия албум на Принс – Batman. Албумът достига до първото място в Билборд 200 и става платинен в САЩ, Великобритания и Канада. По-известните песни от него са Partyman, Batdance и The Arms Of Orion. На 20 август 1990 г. Принс издава дванадесетия си албум – Graffiti Bridge. Албумът става златен във Великобритания, САЩ и Канада и достига до шестото място в класацията Билборд 200. По-известните песни са New Power Generation и Graffiti Bridge. На 1 октомври 1991 г. е издаден тринадесетия албум – Diamonds And Pearls. По-известните песни от албума са Insatiable, Cream, Thunder и Diamonds And Pearls. Албумът става платинен във Великобритания, Америка, Канада, Австрия, Швейцария, Испания, Франция и Нидерландия. На 13 октомври 1992 г. е издаден четиринадесетия албум – The Love Symbol Album, станал платинен във Великобритания, Австралия и САЩ. По-известни песни от него са Sweet Baby и My Name Is Prince. Последните два албума преди смъртта на Принс през 2016 г. са наречени: HITnRun Phase One и HITnRun Phase Two.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • For You (1978)
  • Prince (1979)
  • Dirty Mind (1980)
  • Controversy (1981)
  • 1999 (1982)
  • Purple Rain (1984)
  • Around the World in a Day (1985)
  • Parade (1986)
  • Sign o'the Times (1987)
  • Lovesexy (1988)
  • Batman (1989)
  • Graffiti Bridge (1990)
  • Diamonds and Pearls (1991)
  • Love Symbol Album (1992)
  • Come (1994)
  • The Black Album (1994)
  • The Gold Experience (1995)
  • Chaos and Disorder (1996)
  • Emancipation (1996)
  • Crystal Ball/The Truth (1998)
  • The Vault: Old Friends 4 Sale (1999)
  • Rave Un2 the Joy Fantastic (1999)
  • The Rainbow Children (2001)
  • One Nite Alone... (2002)
  • Xpectation (2003)
  • N•E•W•S (2003)
  • Musicology (2004)
  • The Chocolate Invasion (2004)
  • The Slaughterhouse (2004)
  • 3121 (2006)
  • Planet Earth (2007)
  • Lotusflow3r/MPLSound (with Elixer) (2009)
  • 20Ten (2010)
  • Plectrumelectrum (2014)
  • Art Official Age (2014)
  • HITnRUN Phase One (2015)
  • HITnRUN Phase Two (2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Immortals: The First Fifty. // Rolling Stone Issue 946. Rolling Stone.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]