Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“, Кюстендил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Природоматематическа гимназия
„Професор Емануил Иванов“
Информация
Седалище Кюстендил,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1973
Вид профилирана гимназия
Директор Ани Кюркчиева
Финансиране общинско
Навигация
Адрес ул.„Георги Паспалев“ № 11
Сайт www.pmg.kncity.info

Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов e средно училище в гр.Кюстендил, основано през 1973 година. В него се обучават ученици от осми до дванадесети клас. Училището е с общинско финансиране. Намира се на ул."Георги Паспалев" № 11.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гимназията е открита през 1973 г. с Указ на Народното събрание и Заповед № Д-14 от 1 август 1973 г. на Министерството на народната просвета, като от трите физико-математически паралелки на Политехническата гимназия „Неофит Рилски“ се създава ново самостоятелно учебно заведение – Окръжна математическа гимназия „Димитър Каляшки“ с прием от VІІІ клас – 3 паралелки и от V клас – 2 паралелки. Това е първата и дълго време единствената математическа гимназия в България с прогимназиални паралелки. От 1973 г. до 1982 г. учебните занимания се провеждат в сградата на Политехническата гимназия, а след това – в сградата на Икономическия техникум.[1]

Със Заповед № РД-14-4 от 12 април 1985 г. на министъра на народната просвета – проф.Александър Фол, Окръжната математическа гимназия се преобразува в Природоматематическа гимназия (ПМГ) с възможност за обучение в профили „математика“, „физика“, „химия“, „ биология”. ПМГ става профилирана гимназия с възможност да развива и обогатява научните си профили. В началото на 1986 г. (13.02.1986 г.) гимназията получава и нова модерна сграда в кв.Колуша.

През пролетта на 1992 г. с Решение на Общински съвет – Кюстендил се преименува в Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“ – на иметото на първият български професор по математика след Освобождението на България, с което е известна и днес.

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

Училището притежава собствена учебна сграда, в която разполага със 17 класни стаи, 15 специализирани кабинета, 2 спортни площадки, 2 физкултурни салона, плувен басейн. В сградата е настанено и Начално училище „Свети Климент Охридски“.

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., Издателство на БАН., с.190.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]