Промени в праславянската вокална система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В ранния праславянски език се извършва съществени за по-нататъшния езиков развой качествени промени в системата на гласните.

Преминаване на квантитета в квалитет[редактиране | редактиране на кода]

Първата такава промяна е позната под наименованието преминаване на квантитета в квалитет. Това е изменение в качеството на дългите гласни, които първоначално се превръщат в дифтонги или само изгубват дългото си звучене.

ī > i ĭ > ь
ū > y ŭ > ъ
ē > ĕ ĕ > e
ō > a ŏ > o
ā > a ă > o

По този начин квантитетът на гласните престава да има фонологична стойност в праславянски.

Монофтонгизация на възходящите дифтонги[редактиране | редактиране на кода]

Преминаването на квантитета в квалитет в праславянски е последвано от т.нар. монофтонгизация на възходящите дифтонги , т.е. превръщането на дифтонгите в монофтонги – прости гласни:

  • , > ĕ
  • > i
  • , > u
  • > ’u (ü); u

Тази промяна също е основна черта на славянската фонетика и е свързана с типичните славянски фонетични закони за синхармонизма и възходящата звучност в рамките на сричката.

Характерна за праславянски е появата на назални (носови) гласни:

  • on, om; an, am >
  • en, em; ņ, m (сричкотворни), in (в заети думи)> ę

Вокализъм в краесловието[редактиране | редактиране на кода]

В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания).

В краесловието кратките високи вокали ĭ и ŭ се развиват така:

  • ĭm, ĭn > ь (запазва се краткостта)
  • ŭm, ŭn > ъ
    • – * sūnun > synъ (винителен падеж, единствено число)
  • ĭns > i : * gastins > gosti
  • ŭns > y : * sūnuns > syny

Подобно на u в краесловна позиция се развива и старото o:

  • om, on > ъ
  • os > ъ
  • ons > y

Краесловното ēr пък се променя в i:

  • – * mater > mati

В края на думите дифтонгите и дават при различна интонация различни рефлекси:

В краесловието голямата носовка (назално ) във винителен падеж единствено число при съществителни от женски род, a-основи и при глаголите в първо лице сегашно време е рефлекс на am, an:

  • ženọ, dvignọ, nesọ

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
  • Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986