Промиване на мозъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сатирично изображение на промиването на мозъка

Промиване на мозъци (на английски: brainwashing, от китайското xǐ năo 洗脑[1]), управление на съзнанието (на английски: mind control), насилствено убеждение (на английски: coercive persuasion), управление на мисленето (на английски: thought control), преобразуване на мисленето (на английски: thought reform) (още идеологическа обработка, зомбиране, мозъчно промиване) е понятие, с което се обозначат различни тактики за контролиране на масовото съзнание. Промиването на мозъци е прилагане на манипулативни методи при опит да се измени мисленето, поведението, вярванията, емоциите или на процеса за вземане на решения на човека, против волята и желанието му[2].

За популярни методи в демократичните общества се считат пропагандата чрез средствата за масова информация, а при тоталитарните общества – насилието.

Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „промиване на мозъци“ възниква през 1950-те години[3]. Това понятие е тясно свързано с развитието и разпространението на държавната пропаганда. Определен термин обаче е нямало до момента, в който тези най-ранни методики не са усъвършенствани в Китайската народна република (КНР) за използването им в борбата против вътрешните класови врагове и чуждите нашественици. До този момент всички описания се свеждат само до конкретни определени методики. Като един от класическите примери за такава симбиоза може послужи произведението на Джордж Оруел1984“.

В Китай[редактиране | редактиране на кода]

Китайският термин си нао (на китайски: 洗脑, буквално „промиване на мозъци“) отначало се отнася към онези методи за принудително убеждаване, които са използвани за „изкореняване“ на така наречения „феодален“ начин на мислене на китайските граждани, възпитани още в дореволюционната епоха.[4] На Запад подобен термин отначало се използва в САЩ през 1950-те години в периода на Корейската война при описване на методите, с помощта на които китайските комунисти целят да постигнат дълбоки поведенчески промени у чуждестранните затворници, за да потиснат волята на затворниците да се съпротивляват.

Въпреки че промиването на мозъците на затворниците от войските на ООН в периода на Корейската война донася на китайската страна известна пропагандна изгода, основната полза е възможността значително да се увеличи контролът над максимално количество затворници при сравнително неголям брой охраняващи, което позволява да се освободят други китайски войници за участие в бойни действия.

Впоследствие, след Корейската война, терминът „промиване на мозъците“ по ред причини се изпълва със съвършено друго съдържание и започва да се прилага по отношение на всевъзможни методики за принудително убеждаване, в това число по отношение на използването на политическа пропаганда и идеологическа обработка.

Противодействие[редактиране | редактиране на кода]

Форма на противодействие е критичният анализ на постъпваща информация, както и анализ на получената информация от различни независими източници и първоизточници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chinese English Dictionary
  2. Zimbardo P. G. Mind control: psychological reality or mindless rhetoric? // Monitor on Psychology (APA), November 2002, Vol 33, No. 10
    „Mind control is the process by which individual or collective freedom of choice and action is compromised by agents or agencies that modify or distort perception, motivation, affect, cognition and/or behavioral outcomes“
  3. Hadden J. K. The Brainwashing Controversy. Introduction // religiousmovements.lib.virginia.edu (web.archive.org)(Проверено на 18 май 2021)
  4. Taylor, Kathleen. Brainwashing: The Science of Thought Control. Oxford, UK, Oxford University Press, 2006. ISBN 978-0-19-920478-6. с. 5. Посетен на 2021-05-18.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]