Птеродактили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Птеродактил
Pterodactylus kochi 1.JPG
Pterodactylus-kochi NYC.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
семейство: †Pterodactylidae Птеродактилови
род: Pterodactylus Птеродактили
Научно наименование
Уикивидове Pterodactylus
Обхват на вкаменелости
титоний, 150.8–148.5 Ma
Птеродактил в Общомедия

Птеродактилите (Pterodactylus) са изчезнал род летящи хищници от семейство птеродактилови (Pterodactylidae). Счита се, че родът съдържа само един вид – Pterodactylus antiquus, който е и първият птерозавър, идентифициран като летящо влечуго.

Вкаменелости от този вид са намирани основно в Бавария, Германия и са отнасяни към периода късна юра, преди около 150,8 – 148,5 милиона години.[1]

Видът е бил хищен и вероятно се е хранел с риба и други малки животни. Както всички птерозаври, птеродактилът е имал крила, образувани от кожа и мускулна мембрана, разпъната от четвъртия си пръст до задните крайници.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Размер на малък (синьо) и възрастен (зелено) индивиди в летящо и стоящо положени, в сравнение с човек.

Птеродактилът е изучен от над 30 екземпляра вкаменелости и докато повечето от тях са на млади образци, много са съхранили цели скелети.[2] Pterodactylus antiquus е бил относително малък птерозавър с прогнозиран максимален размах на крилата до 1,04 m (единственият запазен възрастен образец е представен от един череп).

Черепите на възрастните птеродактили са издължени и тънки с около 90 тесни и конусовидни зъби. Зъбите излизат от двете краища на челюстите и се смаляват с отдалечаване от челюстта, за разлика от някои подобни видове, при които зъбите излизат само от горната част на челюстите и са относително еднакви по размер. Също така, за разлика от подобните видове, черепът и челюстите са прави, а не изкривени нагоре.[3]

Възстановка на BMSS 7, най-големият известен образец на птеродактил.
Млади образци на птеродактили.

Pterodactylus като останалите птерозаври има гребен на черепа, съставен основно от меки тъкани. При възрастните птеродактили този гребен заема място между задния ръб на предочния прозорец (големият отвор на черепа) и задната част на черепа. В поне един образец, гребенът има къса костна основа, също наблюдавана в подобни птерозаври като Germanodactylus. Твърди гребени са намирани единствено на големи, напълно пораснали екземпляри на птеродактили, което ще рече, че това е била структура, която е нараствала и се е развивала, докато индивидите не достигнат зрялост.[4][5]

Плаеобиология[редактиране | редактиране на кода]

Възрастови класове[редактиране | редактиране на кода]

Като другите птерозаври (особено Rhamphorhynchus), птеродактилите могат да варират значително според възраст или зрялост. Както пропорциите на костите на крайниците, така и размерът и формата на черепа, а и размерът и броят на зъбите се променят, докато животното расте. В историческо отношение, това води до различни нива на растежа да бъдат объркани за нови видове на Pterodactylus. Няколко детайлни трудове, използващи различни методи за измерване на растежните криви сред познатите образци предполагат, че има точно един вид птеродактил, P. antiquus.[3]

Най-младите и незрели индивиди имат малък брой зъби (около 15), които има относително широка основа.[2] Останалите индивиди P. antiquus имат по-тесни и по-голям брой зъби (в някои индивиди присъстват до 90 зъба).[3]

Птеродактилите могат да бъдат разделени на два отделни възрастови класа. В първия клас черепите са 15 – 45 mm на дължина. Вторият клас се характеризира с черепи с дължина 55 – 95 mm, но все още незрели. Тези първи две групи преди са били класифицирани като млади и възрастни видове P. kochi, докато по-нататъшни изследвания не показват, че дори въпросните възрастни са всъщност незрели и вероятно принадлежат към друг вид. Трети възрастов клас е представен от видове от традиционния P. antiquus, както и няколко изолирани, големи индивида, които преди са били приписвани на P. kochi. Въпреки това, всички видове в този трети възрастов клас също показват признаци на незрялост. Напълно зрелите птеродактили остават неизвестни или е възможно да са били погрешно класифицирани в друг род.[2]

Растеж и размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Различните възрастови класове на индивидите Pterodactylus antiquus показват, че тези видове вероятно са се размножавали сезонно и са растели последователно по време на живота си. Ново поколение P. antiquus се е създавало сезонно и е достигало големината на втори възрастов клас докато следващото поколение се излюпи, създавайки струпвания на индивиди с подобен размер и възраст във фосилния запис. Най-малкият клас вероятно е бил съставен от индивиди, които току що са се научили да летят и са били по-млади от една година.[2][6] Вторият възрастов клас е представен от индивиди между една и две години, а редкият трети клас е съставен от индивиди на две и повече години. Този модел на растежа е подобен на съвременните крокодили, отколкото на птиците.[2]

Ежедневна активност[редактиране | редактиране на кода]

Сравнения между склеротикалните пръстени на Pterodactylus antiquus и съвременни птици и влечуги предполагат, че видът е бил активен през деня. Това може да е показател и за разделяне на нишата, като по-нататъшните птерозаври са активни през нощта, като например Ctenochasma и Rhamphorhynchus.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schweigert, G.. Ammonite biostratigraphy as a tool for dating Upper Jurassic lithographic limestones from South Germany – first results and open questions. // Neues Jahrbuch für Geologie und Paläontologie, Abhandlungen 245 (1). 2007. DOI:– 7749/2007/0245-0117 10.1127/0077 – 7749/2007/0245-0117. с. 117 – 125.
  2. а б в г д Bennett, S.C.. Year-classes of pterosaurs from the Solnhofen Limestone of Germany: Taxonomic and Systematic Implications. // Journal of Vertebrate Paleontology 16 (3). 1996. DOI:10.1080/02724634.1996.10011332. с. 432 – 444.
  3. а б в Jouve, S. (2004). „Description of the skull of a Ctenochasma (Pterosauria) from the latest Jurassic of eastern France, with a taxonomic revision of European Tithonian Pterodactyloidea“. Journal of Vertebrate Paleontology. 24 (3): 542 – 554. doi:10.1671/0272-4634(2004)024[0542:DOTSOA]2.0.CO;2.
  4. Bennett, S. Christopher. New information on body size and cranial display structures of Pterodactylus antiquus, with a revision of the genus. // Paläontologische Zeitschrift in press. 2013. DOI:10.1007/s12542-012-0159-8. с. 269 – 289.
  5. Soft tissue preservation in a specimen of Pterodactylus kochi (Wagner) from the Upper Jurassic of Germany. // Neues Jahrbuch für Geologie und Paläontologie, Abhandlungen 210. 1998. с. 421 – 441.
  6. Wellnhofer, P. (1970). Die Pterodactyloidea (Pterosauria) der Oberjura-Plattenkalke Siiddeutschlands. Bayerische Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Wissenschaftlichen Klasse, Abhandlungen, 141: 133 pp.
  7. Nocturnality in Dinosaurs Inferred from Scleral Ring and Orbit Morphology. // Science 332 (6030). 2011. DOI:10.1126/science.1200043. с. 705 – 8.