Птолемей II в Александрийската библиотека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Птолемей II в Александрийската библиотека
ХудожникВинченцо Камучини
Година1813 г.
Техникатемпера върху платно
Размери337 × 263 cm
ИзложенаНационален музей „Каподимонте“, Неапол, Италия

„Птолемей II в Александрийската библиотека“ (на италиански: Tolomeo Filadelfo nella biblioteca di Alessandria) е картина на италианския художник Винченцо Камучини от 1813 г. Картината (263 х 337 см) е изложена в Зала 31 на Национален музей „Каподимонте“ в Неапол. Използваната техника е маслени бои върху платно.

История и описание[редактиране | редактиране на кода]

Картината е поръчана от Наполеон I след завръщането на художника Винченцо Камучини от Париж през 1811 г. Предназначена е да краси централния салон в двореца Квиринал. Впоследствие тя е поставена от Жоашен Мюра в кралската резиденция Каподимонте. През 1867 г. след обединяването на Италия, платното е преместено в Кралския дворец в Неапол, а по-късно дарено на Камарата на депутатите в Палацо Монтечиторио в Рим. През 1997 г. картината е върната в Неапол, за да бъде изложена в Кралския апартамент в Музей „Каподимонте“.

На картината е представен на преден план Птолемей II, облечен в червени одежди, заобиколен от голям брой учени, често срещани в Александрийската библиотека, чиято структура е изобразена на фона на платното.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tolomeo Filadelfo nella biblioteca di Alessandria в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​